1 Я посмотрел и увидел Ягненка. Он стоял на горе Сион, и с Ним было сто сорок четыре тысячи человек, у которых на лбу было написано Имя Ягненка и Имя Его Отца.

И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

2 Я слышал шум с небес, он напоминал одновременно шум могучих вод, раскаты сильного грома и звук, который производят арфисты, играющие на своих арфах.

И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

3 О ни поют новую песнь перед троном, перед четырьмя живыми существами и перед старцами. Эту песнь не мог никто выучить, кроме ста сорока четырех тысяч искупленных с земли.

Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.

4 Э то были те, кто не осквернил себя с женщинами, оставшись девственниками. Они всюду шли за Ягненком, куда бы Он ни шел. Они были искуплены из всего человечества и освящены как первые плоды для Бога и Ягненка.

Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца.

5 В их словах не нашлось никакой лжи, они непорочны. Три ангела

И в устата им няма лъжа; те са непорочни. Трима ангели възвестяват съд

6 П отом я увидел еще одного ангела, летящего посреди неба. У него была Радостная Весть, которая вечна, чтобы провозгласить ее живущим на земле – всем племенам, родам, языкам и народам.

И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.

7 – Бойтесь Бога, – громко говорил ангел, – и воздайте Ему славу, потому что наступил час суда Его. Поклонитесь Создавшему небо и землю, море и источники вод.

Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8 З а ним следовал второй ангел. Он говорил: – Пал, пал великий Вавилон! Он напоил все народы доводящим до безумия вином своего разврата.

И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.

9 В след за ними последовал третий ангел. Он громко говорил: – Кто поклоняется зверю и его изображению и кто принимает клеймо на свой лоб или на руку,

И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

10 т от будет пить вино Божьей ярости, вино неразбавленное, приготовленное в чаше Его гнева, и будет мучиться в горящей сере на глазах у святых ангелов и Ягненка.

той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца.

11 Д ля поклоняющихся зверю и его изображению и для принявших клеймо с его именем не будет покоя ни днем, ни ночью, и дым их мучений будет подниматься вечно.

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

12 З десь требуется терпение от святых, соблюдающих повеления Божьи и верящих в Иисуса.

Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.

13 И я услышал с небес голос: – Запиши: отныне блаженны те, кто умирает с верой в Господа. – Да, – говорит Дух, – теперь они отдохнут от своих трудов, и их дела следуют за ними. Жатва на земле

И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! - казва Духът. - За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях. Земята е узряла за съд

14 Я посмотрел и увидел белое облако. На облаке сидел Некто, «как бы Сын Человеческий». На Его голове был золотой венец, и в руке Он держал острый серп.

Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.

15 З атем из храма вышел еще один ангел и громко сказал Сидящему на облаке: – Пошли Свой серп и пожни, потому что время жатвы уже настало и урожай на земле уже созрел.

И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

16 Т огда Сидящий на облаке бросил Свой серп на землю, и на земле был собран урожай.

И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.

17 П отом из небесного храма вышел еще один ангел, у него тоже в руке был острый серп.

И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18 И еще один ангел вышел от жертвенника, где он заведовал огнем. Он громко крикнул ангелу, у которого был острый серп: – Пошли твой острый серп и собери грозди винограда с виноградника земли, потому что ягоды его уже созрели.

Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19 А нгел бросил свой серп на землю, собрал виноград и кинул его в великую давильню Божьей ярости.

И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20 В иноград был потоптан в давильне, которая за городом, и из нее рекой потекла кровь. Эта река крови была длиной в тысячу шестьсот стадий и по глубине достигала коням до уздечек.

А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия.