1 К огда они, приближаясь к Иерусалиму, пришли в селение Виффагия, что расположено на Масличной горе, Иисус послал вперед двух учеников,
И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза:
2 с казав им: – Идите в селение, которое перед вами, там вы сразу же найдете привязанную ослицу и рядом с ней осленка. Отвяжите их и приведите ко Мне.
Идете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.
3 Е сли кто-то вас спросит о том, что вы делаете, то отвечайте, что они нужны Господу, и вам тут же дадут их.
И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4 Э то произошло для того, чтобы исполнилось сказанное через пророка:
А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:
5 « Скажите дочери Сиона: Вот, Царь твой идет к тебе, кроткий, верхом на ослице и осленке, сыне вьючного животного!»
"Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица."
6 У ченики пошли и сделали все так, как велел им Иисус.
И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус;
7 О ни привели ослицу и осленка, положили на них свои плащи, и Иисус сел поверх их.
докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях.
8 Б ольшинство собравшихся начало расстилать свои плащи на дороге, другие срезали ветви с деревьев и тоже расстилали их.
А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.
9 Т олпы людей, что шли впереди и позади Него, громко кричали: – Осанна Сыну Давида! Благословен Тот, Кто приходит во Имя Господа! Осанна в вышине небес!
А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!
10 И когда Иисус вошел в Иерусалим, весь город пришел в волнение, и все спрашивали: – Кто это?
И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този?
11 Н арод отвечал: – Это пророк Иисус из Назарета, что в Галилее! Изгнание торговцев из храма (Мк. 11: 15-19; Лк. 19: 45-47; Ин. 2: 13-16)
А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея. Изгонването на търговците от храма
12 И исус вошел в храм и выгнал оттуда всех, кто там продавал и покупал. Он опрокинул столы менял и прилавки торговцев голубями.
И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза:
13 – Написано, – говорил Он, – «Дом Мой будет назван домом молитвы», а вы превратили его в разбойничье логово.
Писано е: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом", а вие го правите разбойнически вертеп.
14 В храме к Нему подошли слепые и хромые, и Он исцелил их.
И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 С вященники и учители Закона, увидев чудеса, которые совершал Иисус, и услышав, как дети кричат в храме: «Осанна Сыну Давида!», возмутились.
А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха:
16 – Ты слышишь, что кричат эти дети? – спросили они Его. – Да, – ответил Иисус, – разве вы не читали, что написано: «Из уст младенцев и грудных детей Ты вызовешь Себе хвалу»?
Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: "От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала"?
17 О н оставил их и пошел из города в Вифанию, где и заночевал. Иисус проклинает бесплодный инжир (Мк. 11: 12-14, 20-24)
И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. Безплодната смокиня
18 В озвращаясь рано утром в город, Иисус почувствовал голод.
А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 У видев у дороги инжир, Он подошел к нему, но не нашел на нем ничего, кроме листьев. Тогда Иисус сказал дереву: – Пусть же от тебя никогда больше не будет плодов! Инжир сразу же засох.
И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и ѝ каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята начаса изсъхна.
20 К огда ученики это увидели, то удивились: – Как это инжир мог так быстро засохнуть?
И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как начаса изсъхна смокинята?
21 И исус ответил им: – Говорю вам истину: если вы будете верить, не сомневаясь, то сможете сделать не только то, что было сделано с инжиром, но даже если вы скажете этой горе: «Поднимись и бросься в море», то так и будет.
А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане.
22 Е сли вы верите, то получите все, о чем бы вы ни попросили в молитве. Вопрос о власти Иисуса (Мк. 11: 27-33; Лк. 20: 1-8)
И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. За властта на Исус Христос
23 К огда Иисус вошел в храм и стал учить народ, к Нему подошли священники и старейшины народа с вопросом: – Чьей властью Ты все это делаешь, и кто дал Тебе эту власть?
И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт?
24 И исус ответил им: – Я тоже задам вам вопрос, и если вы Мне ответите, то и Я скажу вам, чьей властью Я это делаю.
А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.
25 К рещение Иоанна было с небес или от людей? Они стали рассуждать между собой: – Если мы скажем: «С небес», то Он спросит: «Так почему же вы ему не поверили?».
Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?
26 С казать «От людей» нельзя – боимся народа, ведь все считают, что Иоанн был пророком.
Но ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк.
27 – Мы не знаем, – ответили они. Иисус сказал им: – Тогда и Я вам не скажу, чьей властью Я это делаю. Притча о двух сыновьях
И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща. Притча за двамата сина
28 Ч то вы скажете на такое: у одного человека было два сына. Как-то он подошел к одному из них и говорит: «Сын, пойди поработай сегодня в винограднике».
Но как ви се струва? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.
29 « Не хочу», – ответил сын, но потом передумал и все же пошел.
А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 П одойдя и к другому сыну, отец попросил его о том же. Сын ответил: «Иду, господин», – а сам не пошел.
Отиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде.
31 К то из них исполнил волю отца? – Первый, – ответили они. Иисус тогда сказал им: – Говорю вам истину: сборщики налогов и блудницы впереди вас идут в Царство Божье.
Кой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 В едь Иоанн пришел к вам показать путь праведности, и вы не поверили ему, а они поверили. Вы же, даже после того, как это увидели, не раскаялись и не поверили. Притча о злых виноградарях (Мк. 12: 1-12; Лк. 20: 9-19)
Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате. Притча за злите земеделци
33 П ослушайте еще одну притчу: один землевладелец посадил виноградник, обнес его забором, выкопал яму для давильни и построил сторожевую башню. Он отдал виноградник внаем виноградарям, а сам уехал в далекую страну.
Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 К огда пришло время сбора винограда, он послал своих слуг к виноградарям, чтобы забрать его часть урожая.
И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му.
35 Т е же схватили слуг и кого избили, кого убили, а кого закидали камнями.
А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Т огда хозяин послал других слуг, их было больше, чем в первый раз, но виноградари и с теми поступили так же.
Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 В конце концов, он послал своего сына. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он.
Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.
38 Н о когда виноградари увидели сына, они решили: «Это наследник. Давайте убьем его и завладеем его наследством».
Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 О ни схватили его, выбросили из виноградника и убили.
И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И так, когда придет хозяин виноградника, что он сделает с этими виноградарями?
И така, когато си до̀йде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?
41 – Он жестоко казнит злодеев, – ответили они, – и сдаст виноградник другим виноградарям, которые отдадут ему его долю урожая в условленный срок.
Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 И исус сказал им: – Разве вы никогда не читали в Писаниях: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным. Это совершил Господь, и как это удивительно в глазах наших!»?
Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
43 П оэтому Я и говорю вам, что Царство Божье будет отнято у вас и отдано народу, который приносит плод.
Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 К то упадет на Этот Камень, разобьется вдребезги, а на кого Он упадет, того раздавит.
И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът - ще го смаже.
45 К огда священники и фарисеи слушали притчи Иисуса, они поняли, что Он говорит о них.
И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 О ни искали случая арестовать Иисуса, но боялись народа, потому что люди считали Иисуса пророком.
но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк.