1 Б ыло ко мне слово Господа:

Пак Господнето слово дойде към мен и каза:

2 – Сын человеческий, подними плач о Тире.

И ти, сине човешки, надигни плач за Тир и кажи на Тир:

3 С кажи Тиру, расположенному у морских ворот, купцу народов на многих берегах: Так говорит Владыка Господь: «Тир, ты говоришь: ”Моя красота совершенна”.

Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите от много острови, така казва Господ Йехова: Тире, ти си казал: Аз съм съвършен по хубост.

4 Д омом твоим было открытое море; твои зодчие довели красоту твою до совершенства.

Пределите ти са сред моретата; онези, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

5 Д оски твои они изготовили из сосен Сенира; для мачты твоей они взяли ливанский кедр.

Направиха всички дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

6 И з башанских дубов смастерили они твои весла; из кипариса что с кипрских берегов сделали твою палубу, выложив слоновой костью.

Направиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и буково дърво от Китимските острови.

7 И з полотен льняных были твои паруса, из расшитого льна Египта; были они твоим флагом. Из голубых и пурпурных тканей, с берегов Элиши были сделаны твои тенты.

От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, беше покровът ти.

8 С идоняне и арвадяне были твоими гребцами, а твои ловкие юноши, о Тир, были твоими кормчими.

Жителите на Сидон и Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

9 И з Гевала опытные ремесленники были твоими плотниками, конопатили швы твоей обшивки. Все морские суда с моряками приходили к тебе за товаром.

Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе, за да вършат търговията ти.

10 М ужчины из Персии, Лидии Ливии были воинами в твоем войске. Они вешали на твои стены щиты и шлемы, придавая тебе величие.

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в теб окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

11 М ужчины Арвада и Хелеха стояли на стенах твоих повсюду; мужчины Гаммада стояли на твоих башнях. Щитами своими они стены твои увешали. Они довели красоту твою до совершенства.

Арвадските мъже с войската ти бяха наоколо на стените ти, адгамадците - на кулите ти; окачваха щитовете си наоколо по стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

12 – Таршиш торговал с тобой, потому что ты был несметно богат. Он давал в обмен на твои товары серебро, железо, олово и свинец.

Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

13 Г реция, Тувал и Мешех вели с тобой торговлю. Они давали в обмен на твои товары рабов и бронзовую утварь.

Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

14 Ж ители Бет-Тогармы давали в обмен на твои товары тягловых и боевых коней и мулов.

Онези от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мулета.

15 Р оданитяне вели с тобой торговлю; многие побережья были твоими базарами. Они расплачивались с тобой слоновой костью и черным деревом.

Деданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови беше в ръката ти; докарваха ти за размяна слонова кост и абанос.

16 А рам торговал с тобой, потому что у тебя было много добра. Он давал в обмен на твои товары бирюзу, пурпурные ткани, вышитые изделия, тонкий лен, кораллы и рубины.

Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

17 И удея и Израиль вели с тобой торговлю. Они давали в обмен на твои товары пшеницу из Миннита и сласти, мед, оливковое масло и бальзам.

Юдея и Израелевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсам.

18 Д амаск торговал с тобой вином из Хелбона и шерстью из Цахара, потому что у тебя было много добра и несметных богатств.

Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и бяла вълна.

19 Д анитяне и греки из Узала покупали твои товары. Они давали в обмен на них кованое железо, кассию и благовонный тростник.

Ведан и Аван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

20 Д едан торговал с тобой попонами для верховой езды.

Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

21 А равия и властители Кедара были твоими покупателями. Они торговали с тобой ягнятами, баранами и козлами.

Аравия и всички кидарски първенци бяха търговци в теб и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

22 К упцы Шевы и Раамы вели с тобой торговлю. Они давали в обмен на твои товары лучшие из пряностей, драгоценные камни и золото.

Търговците на Шева и Раама търгуваха с теб и даваха за стоките ти всякакво най-прекрасно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

23 Х арран, Хане и Еден и купцы Шевы, Ассирии и Хилмада вели с тобой торговлю.

Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

24 Н а твоем рынке они вели с тобой торговлю дорогой одеждой, голубыми тканями, шитьем и разноцветными коврами, которые были надежно связаны веревками.

Те търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка и с ковчези богати облекла, вързани с въжета и направени от кедър. Тези бяха между търговците ти.

25 – Таршишские корабли перевозили твои товары. Ты был нагружен тяжелой кладью над бездной морскою.

Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и беше твърде славен сред моретата.

26 В открытое море гребцы тебя вывели. Восточный ветер разбил тебя над бездной морскою.

Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби сред моретата.

27 Т вои богатства, добро и товары, твои мореходы и кормчие с плотниками, торговцы и все твои воины со всеми, кто был на борту, канут в морскую бездну в день твоего крушения.

Богатството и стоките ти, търговията и моряците ти, кормчиите и онези, които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всички военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е сред тебе, ще паднат сред моретата в деня на погибелта ти.

28 Б ерега содрогнутся от воплей твоих кормчих.

Околностите ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

29 В се, кто сидит на веслах, сойдут со своих кораблей. Мореходы со всеми кормчими встанут на берегу.

И всички веслари, моряците и всички морски кормчии ще слязат от корабите си, ще застанат на земята

30 П римутся громко сетовать о тебе и горестно причитать. Они посыплют головы пеплом и вываляются в пыли;

и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си и ще се валят в пепелта;

31 о бреют головы из-за тебя и наденут рубище. Они станут с мукой в сердце тебя оплакивать горестным плачем;

ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

32 г орюя, затянут скорбную песню, оплакивая тебя: “Кто был словно замолчавший Тир, над бездной морской?“

И в риданието си ще надигнат плач за теб и като плачат за тебе, ще кажат: Кой е бил като Тир, който загина сред морето?

33 К огда приходили с моря твои товары, ты насыщал многочисленные народы. Несметным твоим богатством и твоей торговлей обогащал ты царей земли.

Когато стоките ти излизаха от моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

34 А теперь ты морем разбит в безднах водных; твои товары и все твои люди потонули вместе с тобой.

Сега, като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха сред тебе.

35 В се живущие на побережье ужаснулись твоей судьбе. Их цари от страха дрожат, лица ужасом исказились.

Всички жители на островите се удивиха за теб и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

36 Т орговцы других народов освистывают тебя. Ты встретил страшный конец. Не будет тебя вовеки.

Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; за ужас си станал и няма да те има довека.