1 С амуил умер, и все израильтяне собрались и оплакивали его. Они похоронили его рядом с его домом, в Раме. А Давид спустился в пустыню Паран.
В това време Самуил умря. Целият Израел се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.
2 О дин человек в городе Маоне, который владел имуществом в Кармиле, был очень богат. У него была тысяча коз и три тысячи овец, которых он стриг в Кармиле.
А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.
3 Е го звали Навал, а его жену − Авигайль. Она была умной и красивой женщиной, но ее муж, из рода Халева, был человек грубый и злонравный.
Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът - опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род.
4 Н аходясь в пустыне, Давид услышал, что у Навала стрижка овец.
Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,
5 О н послал десять юношей и сказал им: − Поднимитесь к Навалу в Кармил и приветствуйте его от моего имени.
изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:
6 С кажите ему: «Мир тебе! Мир всему твоему дому! Мир всему, что у тебя есть!
Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!
7 Я слышал, у тебя идет стрижка овец. Когда твои пастухи были с нами, мы не обижали их, и все время, что они были в Кармиле, ничего у них не пропадало.
Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.
8 С проси об этом своих слуг, и они скажут тебе. Поэтому пусть мои молодые люди найдут у тебя расположение, ведь мы пришли в праздничный день. Пожалуйста, дай твоим слугам и твоему сыну Давиду все, что сможешь для них найти».
Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.
9 К огда посланцы Давида пришли, они передали Навалу от имени Давида все эти слова и стали ждать.
И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид - и млъкнаха.
10 Н о Навал ответил слугам Давида: − Кто такой этот Давид? Кто такой этот сын Иессея? Теперь много стало таких слуг, что бегут от своих господ.
Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.
11 Н еужели я возьму хлеб, воду и мясо, приготовленное для моих стригалей, и отдам людям, которые явились неизвестно откуда?
Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?
12 Л юди Давида повернулись и пошли назад. Возвратившись, они пересказали ему каждое слово.
И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.
13 Д авид приказал своим людям: − Препояшьте свои мечи! Они опоясались мечами, и сам Давид опоясался своим. Около четырехсот человек пошло вслед за Давидом, а двести человек осталось при обозе. Авигайль предотвращает кровопролитие
Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
14 О дин из слуг сказал жене Навала Авигайль: − Давид послал вестников из пустыни, чтобы приветствовать нашего господина, но он их оскорбил.
А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.
15 А эти люди были с нами очень добры. Они не обижали нас, и все то время, что мы были рядом с ними в полях, ничего у нас не пропадало.
Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.
16 Н очью и днем они были нам стеной все время, пока мы пасли наших овец рядом с ними.
Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.
17 П одумай же об этом и посмотри, что ты можешь сделать, потому что над нашим господином и над всем его домом нависла беда. Он такой злобный человек, что никто не может с ним говорить.
Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.
18 А вигайль не стала терять времени. Она взяла двести лепешек, два бурдюка с вином, пять приготовленных овец, пять мер жареного зерна, сто связок изюма, двести связок сушеного инжира и нагрузила все это на ослов.
Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.
19 О на сказала своим слугам: − Ступайте вперед, а я пойду за вами. Но своему мужу Навалу она не сказала ничего.
Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.
20 К огда она спустилась на осле в горное ущелье, навстречу ей шел Давид со своими людьми, и она встретилась с ними.
И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.
21 Д авид только что сказал: − Да, напрасно я охранял собственность этого человека в пустыне, чтобы ничего не пропало. Он отплатил мне злом за добро.
А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.
22 П усть Бог сурово накажет Давида, если к утру я оставлю в живых хотя бы одного мужчину из всех, кто принадлежит Навалу!
Така да направи Бог на Давидовите неприятели - да! - и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.
23 У видев Давида, Авигайль быстро слезла с осла и поклонилась перед Давидом до земли.
Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.
24 О на пала к его ногам и сказала: − Мой господин, пусть вина будет на мне одной. Пожалуйста, позволь твоей служанке поговорить с тобой; выслушай то, что твоя служанка тебе скажет.
И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.
25 П усть мой господин не обращает внимания на этого негодного человека Навала. Он таков, каково его имя − его зовут Глупец, и глупость его с ним. Что же до меня, твоей служанки, то я не видела людей, которых присылал мой господин.
Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.
26 А теперь, так как Господь удержал моего господина от кровопролития и от того, чтобы мстить за себя своими руками, то верно, как и то, что Господь жив и жив ты сам, пусть твои враги и все, кто замышляет зло против моего господина, будут подобны Навалу.
Сега, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.
27 И пусть этот дар, который принесла моему господину твоя служанка, будет вручен людям, что следуют за тобой.
А сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.
28 П ожалуйста, прости вину твоей служанки, ведь Господь непременно создаст для моего господина прочный дом, потому что мой господин ведет войны Господа. Пусть не будет в тебе никакого зла всю твою жизнь.
Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.
29 Д аже если кто-нибудь станет преследовать тебя, чтобы отнять у тебя жизнь, то жизнь моего господина будет надежно завязана в узле жизни у Господа, твоего Бога. Но жизни твоих врагов Он метнет прочь, словно камень из пращи.
И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.
30 К огда Господь совершит для моего господина все доброе, что Он говорил о тебе, и поставит тебя вождем над Израилем,
А когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израел,
31 у моего господина не будет повода горевать или терзаться муками совести о том, что пролил напрасно кровь и отомстил за себя. И когда Господь даст моему господину успех, вспомни твою служанку.
тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.
32 Д авид сказал Авигайль: − Благословен Господь, Бог Израиля, Который послал тебя сегодня мне навстречу!
Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.
33 Б лагословен твой разум, и благословенна ты за то, что удержала меня от кровопролития и от мести за себя.
И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.
34 И наче, верно, как и то, что Господь жив, Бог Израиля, Который удержал меня от того, чтобы причинить тебе вред, − если бы ты не поспешила мне навстречу, ни один из мужчин в доме Навала не остался бы в живых к рассвету.
Защото наистина, заклевам се в живота на Господа, Израелевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.
35 З атем Давид принял из ее рук то, что она ему принесла, и сказал: − Ступай домой с миром. Я послушаюсь твоих слов и исполню твою просьбу. Авигайль становится женой Давида
Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.
36 К огда Авигайль пришла к Навалу, он был дома и сидел на пиру, подобном царскому. Он был весел и сильно пьян. Она ничего не говорила ему до рассвета.
А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.
37 У тром, когда Навал протрезвел, жена рассказала ему обо всем. Его сердце замерло, и он будто окаменел.
Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.
38 С пустя примерно десять дней Господь поразил Навала, и он умер.
И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.
39 К огда Давид услышал, что Навал умер, он сказал: − Благословен Господь, Который отомстил за оскорбление, полученное мной от Навала. Он удержал Своего слугу от злого дела и обратил злобу Навала на его же голову. Затем Давид послал Авигайль известие, прося ее стать его женой.
А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.
40 Е го слуги пришли в Кармил и сказали Авигайль: − Давид послал нас к тебе, чтобы взять тебя ему в жены.
И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.
41 О на поклонилась лицом до земли и сказала: − Вот твоя служанка, готовая служить тебе и мыть ноги слугам моего господина.
А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.
42 А вигайль быстро села на осла и в сопровождении пяти своих служанок отправилась с посланниками Давида к нему и стала его женой.
Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.
43 Е ще Давид женился на Ахиноамь из Изрееля, и они обе были его женами.
Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.
44 Н о Саул отдал свою дочь Михаль, жену Давида, Фалтию, сыну Лаиша из Галлима.
А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.