1 Л учше бедняк, чей путь беспорочен, чем глупый с лукавой речью.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

2 Н ехорошо усердие без знания, а тот, кто спешит, оступится.

Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

3 Ч еловек своей же глупостью губит себе жизнь, а сердце его злится на Господа.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

4 Б огатство приводит много друзей, а бедняка и его друг оставляет.

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

5 Л живый свидетель не останется безнаказанным, и лгун не уйдет от расплаты.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

6 М ногие заискивают перед правителем, и дающему подарки всякий друг.

Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 Б едняка ненавидят все его родственники, сколь же больше друзья его избегают! Когда он зовет их – нет их нигде.

Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

8 П риобретающий мудрость любит душу свою; хранящий разум преуспеет.

Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9 Л живый свидетель не останется безнаказанным, и лгун погибнет.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

10 Н е годится глупцу жить в роскоши, тем паче рабу править князьями.

Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

11 Р азум человека умеряет его гнев; слава его – оставить оскорбление без внимания.

Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

12 Ц арский гнев львиному реву подобен, а милость его – как роса на траве.

Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13 Г лупый сын – гибель для отца, а вздорная жена – несмолкающая капель.

Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

14 Д ома и богатство – наследство от родителей, а разумная жена – от Господа.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

15 Л еность наводит глубокий сон, и ленивый будет ходить голодным.

Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

16 И сполняющий повеление бережет свою жизнь, а небрежный к пути своему – погибнет.

Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

17 М илосердный к бедным одалживает Господу, и Он наградит его за сделанное.

Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

18 Н аказывай сына, пока есть надежда; не делайся виновным в его гибели.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 Г невливый должен быть наказан; если ты отпустишь его, тебе придется наказывать его снова.

Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

20 П ослушай совета и прими наставление, чтобы обрести мудрость на будущее.

Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

21 М ного замыслов в сердце человека, но исполнится только намерение Господа.

Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

22 В человеке желанна верность; лучше быть бедным, чем лгуном.

Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 С трах перед Господом ведет к жизни: исполненный им спит спокойно, и зло его не коснется.

Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

24 Л ентяй запускает руку в блюдо, но ленится даже до рта донести.

Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

25 Н акажи глумливого, – и образумятся простаки; укори разумного, – и он усвоит знание.

Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 О бирающий отца и выгоняющий мать – сын срамной и бесславный.

Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 П рекратив слушать наставления, сын мой, ты от слов познания уклонишься.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

28 Н егодный свидетель глумится над правосудием, и уста нечестивого пожирают грех.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 У готованы наказания глумливым и побои – спинам глупцов.

Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.