1 Б уду славить Тебя всем своим сердцем, перед богами воспою хвалу Тебе.

(По слав. 137.) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея хваления пред боговете,

2 П оклонюсь перед святым храмом Твоим и буду славить Имя Твое за Твои милость и верность, потому что Ты вознес превыше всего Твое Имя и Твое слово.

ще Ти се поклоня пред святия Твой храм и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

3 В день, когда я возвал, Ты ответил мне, ободрил и укрепил мою душу.

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободрил си ме със сила в душата ми.

4 Г осподи, все земные цари будут славить Тебя, когда услышат слова из Твоих уст.

Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, когато чуят думите на Твоите уста.

5 О ни воспоют пути Господни, потому что велика слава Господня.

Да! Ще възпяват пътищата Господни, че голяма е славата Господня.

6 В ысок Господь, но о смиренном заботится и высокомерного издали узнает.

Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения; а високоумния познава отдалеч.

7 Д аже если пойду я среди несчастья, Ты оживишь меня, протянешь Твою руку против гнева моих врагов, и спасет меня Твоя правая рука.

Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш; ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; и десницата Ти ще ме избави.

8 Г осподь завершит то, что задумал для меня. Господи, Твоя милость на веки: не оставляй творение Твоих рук!

Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае довека, не оставяй делата на Своите ръце.