1 П осле того как Давид поговорил с Саулом, Ионафан глубоко привязался к Давиду и полюбил его, как самого себя.
И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.
2 С того дня Саул держал Давида при себе и не позволял ему вернуться в отцовский дом.
В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 А Ионафан заключил с Давидом дружеский союз, потому что любил его, как самого себя.
Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
4 И онафан снял верхнюю одежду, которую носил, и отдал ее Давиду вместе со своими доспехами, мечом, луком и поясом.
Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 С каким бы заданием ни посылал его Саул, Давид исполнял все так успешно, что Саул дал ему высокое звание в войске. Это понравилось всему народу и слугам Саула. Саул завидует Давиду
И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.
6 К огда они возвращались домой после того, как Давид убил филистимлянина, женщины выходили из всех израильских городов, чтобы встретить царя Саула пением и танцами, с радостными песнями, с бубнами и лютнями.
А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израелеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.
7 Т анцуя, они пели: − Саул сразил тысячи, а Давид − десятки тысяч.
И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди.
8 С аул сильно разгневался; эти слова были неприятны ему. − Они приписали Давиду десятки тысяч, − думал он, − а мне только тысячи. Чего ему еще не хватает, кроме царства?
А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 С тех пор Саул стал с подозрением смотреть на Давида и завидовать ему.
И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.
10 Н а следующий день злой дух от Бога овладел Саулом. Он неистовствовал в своем доме, а Давид играл на арфе, как он делал изо дня в день. В руке у Саула было копье,
А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 и он метнул его, думая: «Пригвозжу Давида к стене». Но Давид оба раза уворачивался от него.
И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 С аул боялся Давида, потому что Господь был с Давидом, а Саула оставил.
И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.
13 С аул удалил его от себя, поставив его во главе тысячи воинов, и Давид водил их в походы.
Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.
14 Ч то бы он ни делал, ему сопутствовал большой успех, потому что Господь был с ним.
Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 С аул видел, что он очень успешен, и боялся его.
Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.
16 Н о весь Израиль и Иуда любили Давида, потому что он водил их в военные походы. Давид становится зятем Саула
А целият Израел и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.
17 О днажды Саул сказал Давиду: − Вот моя старшая дочь Мерава. Я дам ее тебе в жены; только храбро служи мне и веди войны Господа. А про себя Саул подумал: «Я не подниму на него руки. Пусть это сделают филистимляне!»
Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава - нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.
18 Н о Давид ответил Саулу: − Кто я такой и что значит моя семья или клан моего отца в Израиле, чтобы мне стать зятем царя?
А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израел, за да стана царски зет?
19 О днако когда пришло время отдать Давиду дочь Саула Мераву, ее отдали в жены Адриэлу из Мехолы.
Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 Д авида же полюбила дочь Саула Михаль, и когда об этом рассказали Саулу, он был доволен.
А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.
21 « Я отдам ее ему, − думал он, − чтобы она стала для него западней и чтобы в его гибели были повинны филистимляне». Саул сказал Давиду: − Теперь у тебя есть еще одна возможность стать моим зятем.
Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 З атем Саул приказал своим слугам: − Поговорите с Давидом наедине и скажите ему: «Смотри, царь доволен тобой, и все его слуги любят тебя; стань же его зятем».
И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.
23 О ни повторили эти слова Давиду. Но Давид сказал: − Вы думаете, это пустяки − стать зятем царя? Я всего лишь бедный и простой человек.
И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.
24 К огда слуги Саула передали ему то, что сказал Давид,
И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.
25 С аул ответил: − Скажите Давиду: «Царь не хочет за невесту иной цены, кроме ста филистимских краеобрезаний, чтобы отомстить своим врагам». Саул замышлял погубить Давида руками филистимлян.
А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.
26 К огда слуги рассказали об этом Давиду, ему понравилась идея стать зятем царя. Еще до того как истекло назначенное время,
А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,
27 Д авид со своими воинами вышел и убил двести филистимлян. Он принес их краеобрезания и представил все их царю, чтобы стать его зятем. Тогда Саул отдал свою дочь Михаль ему в жены.
Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 К огда Саул понял, что Господь с Давидом и что его дочь Михаль любит Давида,
Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 о н стал бояться его еще больше и оставался его врагом до конца своих дней.
И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.
30 Ф илистимские военачальники продолжали вести войны, и каждый раз, когда они это делали, Давиду доставалось больше успеха, чем всем остальным слугам Саула, и его имя очень прославилось.
А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.