1 О , как поблекло золото! Как потускнело золото наилучшее! Драгоценные камни святилища разбросаны по всем перекресткам улиц.

Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.

2 Д рагоценные сыны Сиона, некогда равноценные чистейшему золоту, теперь приравниваются к глиняной посуде, изделию рук горшечника.

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3 Д аже шакалы сосцы дают, чтобы кормить своих детенышей, но мой народ стал жесток, подобно страусам в пустыне.

Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

4 О т жажды язык младенца прилипает к нёбу его, дети просят хлеба, но никто им его не дает.

защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5 К то привык к изысканным яствам, выброшен на улицу, кто в роскоши воспитан копается в кучах мусора.

Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6 Н аказание народа моего превышает наказание Содома, который был разрушен мгновенно, и руки человеческие даже не коснулись его.

Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

7 В ожди Иерусалима были чище снега, белее молока, тела их были румянее кораллов, на вид были подобны сапфирам.

Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8 А сейчас они чернее копоти, их не узнают на улицах, кожа их сморщилась на костях их, иссохла, словно дерево.

а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9 Т е, кто погиб от меча, счастливее умирающих от голода. Испытывая муки голода, изнемогают они от недостатка полевых плодов.

По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

10 С воими руками любящие матери варили собственных детей; младенцы стали пищей во время гибели моего народа.

Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

11 Г осподь выплеснул все негодование Свое, Он излил пылающий гнев Свой и зажег в Сионе огонь, который пожрал основания его.

Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му.

12 Н е верили ни цари земные, ни все жители мира, что неприятель войдет в ворота Иерусалима.

Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

13 Н о это случилось из-за грехов его пророков и беззаконий его священников, которые проливали в нем кровь праведников.

А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

14 Т еперь они, как слепые, бродят по улицам, оскверненные кровью, так что никто не осмеливается прикоснуться к ним.

Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

15 « Уходите, нечистые! – кричат им, – уходите прочь, не прикасайтесь!» И тогда они исчезают и начинают скитаться между народами, а им и там говорят: «Вы не можете здесь оставаться».

Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас.

16 Г осподь Сам рассеял их, Он больше не смотрит за ними. Священникам не оказывают уважение, и старцам – милости.

Гневът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

17 Г лаза наши утомились, напрасно ожидая помощи; с наших башен мы ожидали народ, который не мог спасти нас.

И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

18 Н а каждом шагу подстерегали нас, так что мы не могли ходить по улицам нашим. Приблизился наш конец, число наших дней сочтено: пришел наш конец.

Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

19 Н аши преследователи были быстрее орлов в небе. Они гонялись за нами по горам, подкарауливали нас в пустыне.

Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 Д ыхание нашей жизни – царь наш, помазанник Господа, – пойман в их ловушки. А мы говорили, что под его тенью мы будем жить среди народов.

Помазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 Р адуйся пока и веселись, дочь Эдома, живущая в земле Уц! Но и до тебя дойдет чаша, напьешься допьяна и обнажишься.

Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

22 О дочь Сиона! Наказание твое скоро закончится, Он не продлит изгнание твое. А тебя, дочь Эдома, Он накажет за беззакония твои и откроет все грехи твои.

Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.