1 В тот день в земле Иудеи будут петь такую песнь: Сильный город у нас; Бог возводит спасение, точно стены и вал.

В онзи ден тази песен ще бъде изпята в Юдейската земя: Имаме укрепен град; спасение ще сложи Бог за стени и подпори.

2 О ткройте ворота, пусть войдет праведный народ, народ, что остался верным.

Отворете портите, за да влезе праведният народ, който пази истината.

3 Т вердого духом Ты хранишь в совершенном мире, потому что он верит Тебе.

Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.

4 В ерьте Господу во все века, потому что Господь, Господь – скала навеки.

Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йехова е вечна канара;

5 О н смиряет живущих на высоте, низвергает высокий город; низвергает его на землю, повергает его в прах.

защото събаря живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта.

6 Е го попирают ноги – ноги бедных, стопы нищих.

Кракът ще го потъпче - краката на сиромаха, стъпките на бедния.

7 П уть праведных прям; Ты делаешь ровной стезю праведных.

Пътят на праведния е прав път; пътеката на праведния Ти направляваш.

8 Д а, Господь, идущие по стезе Твоих законов, мы ждем Тебя; к Имени Твоему, к воспоминанию о Тебе стремятся наши сердца.

Да! В пътя на Твоите постановления, Господи, Те чакахме; желанието на душата ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

9 Д уша моя жаждет Тебя ночью, утром ищет Тебя дух мой внутри меня. Когда приходят на землю Твои суды, жители мира учатся справедливости.

С душата си Те пожелах нощем. Да! От дълбочината на духа си търся Тебе в зори; защото когато Твоите постановления се изпълняват на земята, жителите на света се учат на правда.

10 Я влена нечестивым милость, но они не научатся справедливости; даже в земле правды продолжают они творить зло и не видят величия Господа.

Ако бъде показана милост към нечестивия, той пак няма да се научи на правда; даже в земята на правотата ще постъпва неправедно и няма да погледне към Господнето величие.

11 Г осподи, вознесена Твоя рука, но они не видят ее. Пусть увидят ревность Твою к Твоему народу и устыдятся; пусть огонь, уготованный Твоим врагам, пожрет их.

Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; обаче ще видят ревността Ти за народа Ти и ще се засрамят; даже огън ще погълне враговете Ти.

12 Г осподи, Ты даруешь нам мир, ведь все, что мы сделали, Ты совершил для нас.

Господи, Ти ще отредиш мир за нас, защото си извършил за нас и всичките ни дела.

13 О Господь, Бог наш, правили нами другие владыки, помимо Тебя, но лишь Твое Имя мы чтим.

Господи, Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; а само чрез Тебе ще споменаваме Твоето име.

14 М ертвы они, не оживут, ведь духи умерших не поднимутся. Ты покарал, погубил их, изгладил память о них.

Те са мъртви, няма да живеят; те са сенки, няма да се издигнат; защото Ти си ги наказал и изтребил, и си направил всеки спомен за тях да изчезне.

15 Т ы умножил народ, о Господь, Ты умножил народ. Ты славу Себе приобрел; пределы страны Ты расширил.

Умножил си народа, Господи; умножил си народа; прославил си се; разширил си всички граници на страната.

16 Г осподи, они приходили к Тебе в горе, когда Ты наказывал их, и едва могли прошептать молитву.

Господи, в скръбта прибегнаха към Теб, изляха тайна молитва, когато наказанието Ти беше върху тях.

17 К ак беременная, при родах корчится и кричит от боли, так были мы перед Тобой, Господь.

Както непразна жена, когато наближава времето да роди, се мъчи и вика от болка, такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

18 М ы были беременны, от боли корчились, а родили лишь ветер. Мы не дали земле спасения; жителей мира не породили.

Станахме като непразни, мъчихме се, но като че ли вятър родихме; никакво избавление не извършихме на земята, нито жителите на света паднаха пред нас.

19 О живут Твои мертвецы, поднимутся их тела. Обитатели праха, вставайте и пойте от радости. Роса Твоя – света роса, и исторгнет мертвых земля.

Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите и земята ще изхвърли мъртвите.

20 И ди, народ мой, в свои покои и запри за собою двери; спрячься ненадолго, пока не прошел Его гнев.

Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът.

21 П отому что вот, выходит Господь из Своего жилища, наказать жителей земли за их грехи. Земля явит пролитую на ней кровь и не станет больше скрывать своих убитых.

Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си.