1 Б оже мой, Боже мой, почему Ты оставил меня? Почему остаешься вдали, когда взываю о помощи?

(По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

2 Б ог мой, я взываю днем – Ты не внемлешь, ночью – и нет мне успокоения.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

3 Т ы – Святой, восседающий на троне посреди хвалений Израиля.

Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

4 Н а Тебя уповали наши отцы, уповали, и Ты избавлял их.

На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

5 О ни взывали к Тебе и обретали спасение, на Тебя уповали и не были разочарованы.

Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

6 Я же червь, а не человек, в бесславии у людей, в презрении у народа.

А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

7 В се, кто видит меня, надо мной смеются, оскорбляют меня, головой качают:

Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 « Он полагался на Господа, так пусть Он избавит его, пусть спасет, раз он Ему угоден».

Той упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

9 Н о Ты вывел меня из утробы; Ты вложил в меня упование у груди материнской.

Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

10 С рождения я на Тебя оставлен; от чрева матери Ты – мой Бог.

на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Н е будь от меня далек, ведь скорбь близка, а помощника нет.

Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

12 М ножество быков меня обступило, крепкие быки Башана меня окружили.

Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

13 Р аскрыли пасть свою на меня, как лев, что ревет, терзая добычу.

Отвориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

14 П ролился я, как вода; все кости мои рассыпались. Сердце мое превратилось в воск и растопилось в груди.

Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

15 С ила моя иссохла, как черепок, и к нёбу прилип язык. Ты положил меня в смертный прах.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 П сы меня окружили, сборище злых меня обступило, пронзили мне руки и ноги.

Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

17 Я все свои кости могу перечесть, а они глядят и злорадствуют надо мной.

Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

18 О ни делят между собой мои одежды, бросают жребий о моем одеянии.

Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

19 Н о Ты, Господь, не будь от меня далек; сила моя, поспеши мне на помощь.

Но Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 Д ушу мою от меча избавь, защити мою жизнь от псов.

Избави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

21 С паси меня от львиной пасти и от рогов диких быков.

Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 Я возвещу Твое Имя братьям моим и посреди собрания Тебя восхвалю.

Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

23 Х валите Господа, боящиеся Его! Славьте Его, все потомки Иакова! Чтите Его, все потомки Израиля!

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

24 В едь Он не презрел и не пренебрег скорбью страдальца. Он не скрыл от него лица Своего, но внял его крику о помощи.

Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

25 Т ебя хвалю я в большом собрании, перед боящимися Тебя я исполню свои обеты.

От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

26 Б едняки будут есть и насытятся, ищущие Господа восхвалят Его. Да живут сердца ваши вовеки!

Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

27 В се края земли вспомнят Господа и обратятся к Нему, все племена склонятся перед Ним,

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

28 п отому что царство принадлежит Господу, Он правит народами.

защото царството е на Господа и Той владее над народите.

29 Б удут есть и склоняться перед Ним все гордецы земли. Все, кто уйдет в прах, будут Ему поклоняться, – кто не властен удержать свою жизнь.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

30 П отомки будут Ему служить, и грядущим поколениям расскажут о Владыке.

неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

31 П ридут и возвестят о праведности Его тем, кто родится позже, расскажут о том, что Он сотворил.

Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.