1-я Паралипоменон 29 ~ 1 Летописи 29

picture

1 Ц арь Давид сказал всему собранию: – Мой сын Соломон, единственный, кого избрал Бог, молод и неопытен. Работа велика, ведь этот храм не для человека, а для Господа Бога.

Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.

2 Я все приготовил для дома моего Бога, что только смог – золото, серебро, бронзу, железо и дерево а кроме того − много оникса и камней в оправы, бирюзы, разноцветных камней, всех видов драгоценных камней и мрамора.

И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

3 К роме того, из любви к моему Богу, я отдаю собственное золото и серебро на дом моего Бога сверх всего того, что я заготовил для этого святого дома. Я отдаю:

При това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

4 т ри тысячи талантов золота из Офира и семь тысяч талантов очищенного серебра для покрытия стен зданий,

а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

5 д ля всех золотых и серебряных вещей и для всякой работы ремесленников. Кто еще готов сделать добровольные пожертвования, посвящая себя сегодня Господу?

златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?

6 Т огда главы семейств, вожди, родов Израиля, тысячники и сотники, и сановники, надзирающие, за царским добром, стали делать добровольные пожертвования.

Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израелевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертваха усърдно;

7 О ни пожертвовали на работу по строительству Божьего дома пять тысяч талантов и десять тысяч дариков золота, десять тысяч талантов серебра, восемнадцать тысяч талантов бронзы и сто тысяч талантов железа.

и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

8 В сякий, у кого были драгоценные камни, отдавал их в сокровищницу дома Господа в руки гершонита Иехиила.

А у които се намериха скъпоценни камъни - и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

9 Н арод радовался добровольному участию своих вождей, потому что они жертвовали Господу от всего сердца. Очень радовался и царь Давид. Молитва Давида

Тогава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.

10 Д авид благословил Господа перед всем собранием, говоря: – Благословен будь, Господи, Бог отца нашего Израиля, во веки и веки!

Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: Благословен си, Господи, от века до века, Бог на нашия баща Израел.

11 Т вои, Господи, величие и мощь, великолепие, победа и слава, ведь в небесах и на земле – все Твое. Твое, Господи, царство. Ты над всем вознесен как Глава.

Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.

12 О т Тебя богатство и слава, Ты – властитель всего. В руках Твоих – сила и власть вознести и упрочить все.

Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

13 И сейчас, Бог наш, мы благодарим Тебя и хвалим Твое славное Имя.

И така, сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.

14 Но кто я и кто мой народ, чтобы нам делать это добровольное пожертвование? Все происходит от Тебя, и мы даем Тебе лишь то, что получили из Твоей руки.

Но кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.

15 М ы странники и чужеземцы в Твоих глазах, какими были и наши предки. Наши дни на земле – как тень, и нет надежды.

Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно.

16 Г осподи, наш Боже, все это изобилие, что мы приготовили для строительства дома для Твоего святого Имени, мы получили из Твоей руки, оно целиком принадлежит Тебе.

Господи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.

17 Я знаю, мой Бог, что Ты испытываешь сердца и Тебе угодно чистосердечие. Я от чистого сердца добровольно отдал все это и теперь с радостью вижу, что и Твой народ, который находится здесь, добровольно жертвует Тебе.

И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.

18 Г осподи, Бог наших отцов Авраама, Исаака и Израиля, сохрани это желание в сердцах Твоего народа навсегда и сбереги их сердца верными Тебе.

Господи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израел, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си;

19 Д ай моему сыну Соломону от всего сердца соблюдать Твои повеления, требования и установления и сделать все, чтобы построить дом, для которого я все это приготовил.

и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти и наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

20 З атем Давид сказал всему собранию: – Славьте Господа, вашего Бога! И все они восхвалили Господа, Бога их отцов. Они низко поклонились и простерлись ниц перед Господом и перед царем. Признание Соломона царем

Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.

21 Н а следующий день народ принес жертвы Господу и вознес Ему всесожжения: тысячу быков, тысячу баранов и тысячу ягнят вместе с положенными жертвенными возлияниями и многими другими жертвами за весь Израиль.

А на следващия ден пожертваха жертви на Господа, като принесоха във всеизгаряния на Господа хиляда телета, хиляда овни и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израел;

22 Л юди ели и пили в тот день перед Господом с великой радостью. Затем они признали Соломона, сына Давида, царем во второй раз, помазав его пред Господом в правители, а Цадока в священники.

и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар и го помазаха на Господа за управител, а Садок за свещеник.

23 И Соломон сел на престол Господа как царь вместо своего отца Давида. Он преуспевал, и весь Израиль повиновался ему.

Тогава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давид и благоуспяваше; и целият Израел му се покори.

24 В се вожди и могучие воины, а также все сыновья царя Давида признали над собой власть царя Соломона.

Също и всички първенци, и силните мъже, още и всички синове на цар Давид се покориха на цар Соломон.

25 Г осподь высоко вознес Соломона в глазах всего Израиля и даровал ему такое царское великолепие, какого не было прежде ни у кого из израильских царей. Смерть Давида (3 Цар. 2: 10-12)

И Господ възвеличи Соломон твърде много пред целия Израел и му даде такова царско величие, каквото никой цар не беше имал преди него в Израел.

26 Д авид, сын Иессея, был царем всего Израиля.

Така Давид, Есеевият син, царува̀ над целия Израел.

27 О н правил Израилем сорок лет – семь лет в Хевроне и тридцать три года в Иерусалиме.

Времето, през което царува̀ над Израел, беше четиридесет години: седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три в Йерусалим.

28 О н умер в глубокой старости, насытившись жизнью, богатством и славой. И царем вместо него стал его сын Соломон.

И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари синът му Соломон.

29 Ч то же до событий правления царя Давида, от первых до последних, то они описаны пророками Самуилом, Нафаном и Гадом.

А делата на цар Давид, първите и последните, са записани в Книгата на ясновидеца Самуил, в Книгата на пророка Натан и в Книгата на ясновидеца Гад

30 Э ти записи повествуют о деяниях Давида во время его царствования, о его власти и событиях, которые выпали на его долю, о том, что случилось с Израилем и всеми царствами земли.

с всички събития на царуването му и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израел и над всичките царства на околните страни.