1 В те дни Езекия заболел и был при смерти. Пророк Исаия, сын Амоца, пришел к нему и сказал: – Так говорит Господь: «Распорядись своим домом, потому что ты умираешь; ты не выздоровеешь».
По това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
2 Е зекия отвернулся лицом к стене и взмолился Господу:
Тогава Езекия се обърна към стената и се помоли на Господа:
3 – Вспомни, о Господи, как я ходил пред Тобой в верности и от всего сердца, и делал то, что было угодным в Твоих глазах! – И Езекия горько заплакал.
Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво.
4 И к Исаии было слово Господа:
Тогава Господнето слово дойде към Исая и каза:
5 – Иди и скажи Езекии: «Так говорит Господь, Бог твоего предка Давида: Я услышал твою молитву и увидел твои слезы; Я прибавлю к твоей жизни пятнадцать лет.
Иди и кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години.
6 Я избавлю тебя и этот город от руки царя Ассирии. Я защищу этот город.
И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град.
7 В от тебе Господне знамение, что Господь исполнит то, что обещал:
А това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:
8 Я отведу тень, которую заходящее солнце отбрасывает на лестницу Ахаза, на десять ступеней назад». И солнце вернулось по лестнице Ахаза на те десять ступеней, которые оно прошло. Молитва Езекии после его выздоровления
ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало.
9 З апись Езекии, царя Иудеи, после его болезни и выздоровления:
Ето какво писа Юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:
10 Я сказал: «Неужели в расцвете дней суждено мне пройти через ворота мира мертвых и остатка лет я лишен?»
Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си.
11 Я сказал: «Я уже не увижу Господа, Господа на земле живых; не увижу больше людей, не буду среди обитателей мира.
Казах: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят.
12 К ак пастуший шатер, мой дом с места снят и уносится от меня. Я скатал свою жизнь, как ткач; Он отрежет меня от станка. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!
Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш.
13 Я кричу о помощи до утра, а Он, словно лев, ломает все кости мои. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!
Успокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш.
14 И здаю я звуки, словно ласточка или журавль, и стенаю, как голубь. Утомились глаза мои, глядя ввысь. Я в беде! Помоги мне, Владыка!»
Като лястовица или жерав - така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник.
15 Н о что мне сказать? Как Он мне говорил, так и сделал. Буду смиренно проводить все мои годы, из-за скорби моей души.
Какво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
16 М ой Владыка, этим живут люди, и во всем этом – жизнь моего духа. Ты исцелил меня и позволил мне жить!
Чрез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
17 Д а, во благо была мне такая мука, в Твоей любви Ты сохранил мою жизнь и отвел меня от гибельной пропасти; все грехи мои бросил Себе за спину.
Ето, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
18 В едь мир мертвых не славит Тебя, смерть не воспоет Тебе хвалы; тем, кто спускается в бездну, нет надежды на Твою верность.
Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.
19 Ж ивые, лишь живые Тебя восславят, как сегодня делаю я; отцы расскажут детям о Твоей верности.
Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност.
20 Г осподь спасет меня, и под звуки струн мы будем петь во все дни нашей жизни в Господнем доме!
Господ е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома Господен през всички дни на живота си.
21 И саия сказал: – Пусть возьмут пласт инжира, приложат его к нарыву, и он выздоровеет.
А Исая беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея - и царят ще оздравее.
22 А Езекия спросил: – Каково знамение, что я пойду в Господень храм?
Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в Господния дом?