1 – Как прекрасна ты, милая моя, как прекрасна! Глаза твои за вуалью, словно голуби. Твои волосы, как стадо черных коз, что сходит с горы Галаад.

Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина.

2 З убы твои белы, как стадо выстриженных овец, выходящих из купальни. У каждого есть свой близнец, никто из них не одинок.

Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

3 Г убы твои, словно алая лента, уста твои прекрасны. Щеки твои за вуалью – румяны, как половинки граната.

Устните ти са като червена прежда и устата ти - прекрасни; челото ти под булото е като част от нар;

4 Ш ея твоя, как башня Давида, изящно сложенная, украшенная тысячью щитов, все они – щиты воинов.

шията ти е като Давидова кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда малки щита - всички щитове на силни мъже;

5 Г руди твои, как два олененка, как двойня газели, пасущиеся среди лилий.

двете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете.

6 П ока не наступил день и не скрылись тени, я пойду на гору мирровую и на холм ладана.

Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7 М илая моя, ты вся прекрасна, в тебе нет изъяна!

Ти си все красива, любима моя; и недостатък няма в теб.

8 П ойдем со мной с Ливана, невеста моя, со мной с Ливана. Спустись с вершины Аманы, с вершины Сенира и Хермона, уйди от логовищ львов от горных убежищ леопардов.

Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан; погледни от върха на Аман, от върха на Санир и на Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 Т ы похитила сердце мое, сестра моя, невеста моя; ты похитила сердце мое одним взглядом своих очей, одной лишь бусинкой своего ожерелья.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

10 К ак отрадна любовь твоя, сестра моя, невеста моя! Насколько слаще вина любовь твоя, и аромат благовоний твоих лучше всех ароматов!

Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов и благоуханието на твоите масла - от всякакъв вид аромати!

11 И з уст твоих сочится сотовый мед, невеста моя, мед и молоко под языком твоим. Благоухание одежды твоей, как аромат ливанского кедра.

От устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 Т ы запертый сад, сестра моя, невеста моя, заключенный источник, запечатанный родник.

Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

13 Т ы – сад с гранатовыми деревьями, с превосходными плодами, с кипером и нардом;

Твоите растения са рай от нарове с отбрани плодове, кипър с нард,

14 н ардом и шафраном, с благовонным тростником и корицей, с разными благовонными деревьями, с миррой и алоэ, – всякими лучшими ароматами.

нард и шафран, тръстика и канела, с всички дървета, които доставят благоухания като ливан, смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.

15 Т ы садовый родник, источник свежей воды, текущей с Ливанских гор. Она:

Градински извор си ти, кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.

16 – Пробудись, северный ветер, и приди, южный, подуй на сад мой и разнеси аромат его! Пусть возлюбленный мой придет в сад свой и вкусит плоды его превосходные.

Събуди се, северни ветре, и ела, южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и да вкуси изрядните ѝ плодове.