1 О дин человек по имени Миха из нагорий Ефрема
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 с казал своей матери: – Тысяча сто шекелей серебра, которые пропали у тебя и за которые ты при мне прокляла вора, – они у меня; это я его взял. Тогда его мать сказала: – Да благословит Господь моего сына!
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.
3 О н вернул тысячу сто шекелей серебра своей матери, и она сказала: – Я посвящаю это серебро Господу за моего сына, чтобы сделать из него истукан и литого идола. Я отдаю его тебе.
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.
4 И когда он вернул серебро своей матери, она взяла из него двести шекелей и отдала плавильщику, который сделал из них истукан и литого идола. Их поставили в доме Михи.
Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.
5 У этого человека, Михи, было святилище. Он сделал эфод и домашних богов и посвятил одного из своих сыновей, чтобы он был у него священником.
Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.
6 В те дни у Израиля не было царя, и каждый делал то, что считал правильным.
По това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.
7 О дин молодой левит из Вифлеема в Иудее, живший среди клана Иуды,
Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.
8 о ставил свой дом и пошел искать, где бы ему поселиться. Странствуя, он пришел в дом Михи в нагорьях Ефрема.
Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 М иха спросил его: – Откуда ты? – Я левит из Вифлеема в Иудее, – ответил он. – Я ищу, где мне поселиться.
Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.
10 М иха сказал ему: – Живи у меня и будь мне отцом и священником, а я буду давать тебе десять шекелей серебра в год, одежду и пропитание.
Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.
11 Л евит согласился остаться у него и стал ему как один из его сыновей.
И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.
12 М иха посвятил левита, и юноша стал у него священником и жил в его доме.
Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 М иха сказал: – Теперь я знаю, что Господь благоволит ко мне, раз этот левит стал моим священником.
Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.