1 И было к Ионе слово Господне во второй раз:

Господнето слово дойде втори път към Йона и каза:

2 – Собирайся, ступай в великий город Ниневию и возвести там то, что Я тебе говорю.

Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.

3 И она послушался Господнего слова и, собравшись, пошел в Ниневию. Ниневия была огромным городом – обойти ее можно было только за три дня.

И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.

4 И Иона начал ходить по городу, проходя столько, сколько можно пройти за день, и стал возвещать: «Еще сорок дней и Ниневия будет разрушена!».

Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

5 Н иневитяне поверили Богу и объявили пост, и все – от большого до малого – оделись в рубище.

И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;

6 К огда эта весть дошла до царя Ниневии, он встал со своего престола, снял свои царские одежды, надел рубище и сел в пепел.

понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.

7 О н велел объявить в Ниневии: «Указ царя и его приближенных: Пусть ни люди, ни скот, ни крупный, ни мелкий, не принимают пищи, не ходят на пастбища и не пьют воды.

С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

8 П усть и людей, и скот оденут в рубища. Пусть каждый изо всех сил призывает Бога. Пусть они отвернутся от своих злых путей и жестокости.

а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.

9 К то знает, может быть, Бог еще сжалится над нами и передумает, сменит Свой пылающий гнев на милость, и мы не погибнем».

Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?

10 К огда Бог увидел то, что они сделали, и как они отвернулись от своих злых путей, Он смилостивился и не стал насылать на них беду, которой Он им грозил.

И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.