1 В тот день Девора и Варак, сын Авиноама, спели такую песнь:

В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

2 « Вожди повели Израиль, народ пошел добровольно – славьте Господа!

Затова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

3 С лушайте, цари! Внимайте, правители! Господу буду петь, буду играть пред Господом, Богом Израиля.

Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

4 К огда вышел Ты, Господи, из Сеира, когда выступил Ты из земли Эдома, – дрожала земля, и с неба лило, облака изливали воду.

Господи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

5 Г оры дрожали пред Господом, перед Тем, Кто с Синая, пред Господом, Богом Израиля.

Планините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

6 В дни Шамгара, сына Анафа, в дни Иаили пути опустели, и ходившие прежде дорогой прямой пускались в обход.

В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 О безлюдели в Израиле села, обезлюдели, пока не явилась, не восстала я, Девора, мать в Израиле.

Престанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

8 И збрали новых богов – вот и война у ворот, и ни щита, ни копья не видно у сорока тысяч в Израиле.

Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

9 С ердце мое с вождями Израиля, с добровольцами из народа. Славьте Господа!

Сърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 В ы, кто ездит на белых ослицах, кто сидит на коврах, кто ходит по дороге, пойте песнь!

Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

11 И под голос стрелков из луков у колодцев идет разговор о Господних победах, о победах в Израиле Его народа. И тогда Господень народ устремился к воротам.

Далеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

12 “ Вставай, вставай, Девора! Вставай, вставай, песню пой! Поднимайся, Варак, уводи своих пленных, сын Авиноама!”

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

13 И тогда уцелевшие собрались к вельможам; Господень народ собрался ко мне против сильных.

Тогава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 О т Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика, и следом за тобой, Вениамин, с твоим народом. От Махира пришли вожди, от Завулона – держащие жезл полководца.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

15 С Деворою шли князья Иссахара – да, остался Иссахар Вараку верен, и за ним они ринулись в долину. А в кланах Рувима большое колебание.

И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

16 Ч то же мешкал ты среди овчарен, как стада собирают свистом, слушал? Да, Рувима кланы в большом колебании.

Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

17 Г алаад прижился за Иорданом. Дан – зачем у кораблей он засиделся? Асир остался на побережье и живет у своих пристаней.

Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

18 А народ Завулона рисковал жизнью, и с ним Неффалим на высотах поля.

Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

19 Я вились цари, сразились. Сразились, цари Ханаана, в Таанахе, у вод близ Мегиддо, да не взяли серебряных трофеев.

Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

20 З везды с небес сражались, с путей своих сражались с Сисарой.

От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 Р ека Кишон прочь их унесла, древняя река, река Кишон. Вперед, душа! Будь сильна!

Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

22 И грохотали коней копыта в галопе, в галопе его жеребцов.

Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

23 “ Прокляните Мероз, – сказал Ангел Господень. – Жителей его прокляните страшно, ведь они не пришли на помощь Господу, на помощь Господу против сильных”.

Кълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

24 Б лагословенна средь женщин будь, Иаиль, кенея Хевера жена, благословенна средь женщин, живущих в шатрах.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

25 П росил он воды – подала молока, в величественной чаше, вельможи достойной, принесла ему сливки.

Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

26 Р уку свою протянула за колышком, правую – за молотком ремесленника. Поразила Сисару, голову ему разбила, раздробила, пронзила висок.

Ръката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

27 К ногам ее он склонился, упал, лежал. К ногам ее он склонился, упал, да, где склонился, там и упал – мертвым.

В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

28 М ать Сисары из окна глядит, причитает из-за решетки оконной: “Что ж его колесницы так долго нет? Что же стук колесниц его медлит?”

Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 А мудрейшие из женщин придворных отвечают ей – да и сама все время твердит она себе:

Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

30 “ Не добычу ли берут они и делят: по девице на воина иль по две, пеструю одежду для Сисары, пеструю, расшитую одежду, богато расшитую одежду мне на плечи – всю эту добычу?”

Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

31 Т ак да погибнут все враги Твои, Господи! А те, кто любит Тебя, да будут как солнце, когда оно поднимается во всей своей силе». И земля покоилась в мире сорок лет.

Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.