1 П осле всего, что с такой верностью совершил Езекия, пришел царь Ассирии Синаххериб и вторгся в Иудею. Он взял в осаду укрепленные города, думая отобрать их.

След тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

2 К огда Езекия увидел, что Синаххериб пришел и хочет воевать с Иерусалимом,

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

3 о н решил на совете со своими приближенными и военачальниками засыпать источники воды за пределами города, и те помогли ему.

се посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 С обралось множество народа и засыпали источники воды и поток, который протекал по стране. «К чему оставлять эту воду царям Ассирии?» – говорили они.

И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 Е зекия много трудился, восстанавливая все разрушенные участки стены и воздвигая на ней башни. Он сложил еще одну стену за пределами прежней и улучшил Милло города Давида. Еще он изготовил много оружия и щитов.

Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 О н поставил над народом военачальников, собрал их к себе на площади у городских ворот и ободрил их, сказав:

Царят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

7 – Будьте тверды и мужественны. Не бойтесь, не падайте духом из-за царя Ассирии и огромного войска с ним, потому что с нами большая сила, чем с ним.

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

8 С ним – мышца из плоти, а с нами – Господь, наш Бог, Который поможет нам и будет за нас сражаться. И народ ободрился словами Езекии, царя Иудеи.

С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

9 П осле этого, когда Синаххериб, царь Ассирии, и все его войска осаждали Лахиш, он послал своих слуг в Иерусалим, чтобы передать Езекии, царю Иудеи, и всему собравшемуся там народу Иудеи:

След това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

10 « Так говорит Синаххериб, царь Ассирии: На что вы так надеетесь, что остаетесь в осажденном Иерусалиме?

Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

11 К огда Езекия говорит: “Господь, наш Бог, спасет нас от руки царя Ассирии“, – он сбивает вас с пути, чтобы вы умерли от голода и жажды.

Не ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 Р азве не сам Езекия убрал святилища на возвышенностях и жертвенники этого Бога, говоря Иудее и Иерусалиму: “Поклоняйтесь перед одним жертвенником и на нем сжигайте жертвы”?

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

13 Р азве вы не знаете, что я и мои предки сделали со всеми народами других земель? Разве в силах были боги этих народов избавить свою землю от моей руки?

Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 К то из богов всех этих народов, которые были погублены моими предками, смог избавить от меня свой народ? Как же ваш Бог сможет избавить вас от моей руки?

Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 Н е давайте же Езекии обманывать вас этим и сбивать с пути. Не верьте ему, потому что никакой бог ни у одного из народов или царств не мог избавить свой народ от моей руки или от рук моих предков. И куда уж вашему Богу избавить вас от моей руки!»

И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

16 С луги царя Синаххериба говорили еще больше против Господа Бога и против Его слуги Езекии.

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 С инаххериб также написал письма, осыпая бранью Господа, Бога Израиля, и говоря против Него: «Как боги народов других земель не избавили своих народов от моей руки, так и Бог Езекии не избавит Своего народа от моей руки».

Той писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

18 О ни кричали по-еврейски жителям Иерусалима, которые были на стене, чтобы устрашить и запугать их и захватить город.

Тогава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

19 О ни говорили о Боге Иерусалима, как о богах других народов земли – творениях человеческих рук.

и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 Ц арь Езекия и пророк Исаия, сын Амоца, воззвали в молитве к небесам,

Затова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 и Господь послал Ангела, Который истребил всех храбрых воинов, вождей и полководцев в лагере ассирийского царя, и Синаххериб с позором удалился в свою землю. Однажды, когда он пошел в храм своего бога, его сыновья поразили его мечом.

Тогава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

22 Т ак Господь спас Езекию и жителей Иерусалима от руки царя Ассирии Синаххериба и от рук всех остальных. Он даровал им покой со всех сторон.

Така Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

23 М ногие принесли в Иерусалим приношения Господу и дорогие подарки Езекии, царю Иудеи. С тех пор он был в большом почете у всех народов. Конец правления Езекии (4 Цар. 20: 1-19; Ис. 38: 1-8; 39: 1-8)

Мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

24 В те дни Езекия заболел и был при смерти. Он помолился Господу, и Тот ответил ему и дал ему знамение.

В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

25 Н о сердце Езекии возгордилось, и он не отозвался на оказанную ему милость. За это на нем и на Иудее с Иерусалимом был Господень гнев.

Но Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

26 Т огда Езекия раскаялся в гордыне своего сердца, как и жители Иерусалима. За это Господень гнев не обрушился на них в дни Езекии.

Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

27 Е зекия был очень богат и прославлен. Он сделал сокровищницы для своего серебра и золота, для своих драгоценных камней, благовоний, щитов и всякого рода дорогих вещей.

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

28 Е ще он построил кладовые для урожаев зерна, для молодого вина и оливкового масла и сделал стойла и загоны для различного скота.

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 О н строил поселения и приобретал многочисленные отары и стада, потому что Бог даровал ему огромное богатство.

При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 Э то Езекия засыпал верхний проток источника Гихон и отвел воду вниз к западной стороне Города Давида. Он преуспевал во всем, что делал.

Същият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

31 О днажды, когда правители Вавилона отправили послов, чтобы спросить его о знамении, которое совершилось в стране, Бог оставил его наедине с самим собой, чтобы испытать его и узнать все, что у него на сердце. Смерть Езекии (4 Цар. 20: 20-21)

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

32 П рочие события правления Езекии и его добрые дела записаны в видении пророка Исаии, сына Амоца, которые включены в «Книге царей Иудеи и Израиля».

А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

33 Е зекия упокоился со своими предками и был похоронен на возвышенности, там, где могилы потомков Давида. Вся Иудея и все жители Иерусалима почтили его, когда он умер. Манассия, его сын, стал царем вместо него.

И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.