1 У рек Вавилона мы сидели и плакали, когда вспоминали Сион.

(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

2 Т ам, на вербах, мы повесили наши арфы.

на върбите сред него окачихме арфите си.

3 Т ам пленившие нас требовали от нас песен, притеснители наши требовали от нас веселья, говоря: «Спойте нам одну из песен Сиона».

Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

4 К ак нам петь песнь Господа в чужой земле?

Как да пеем песента Господня в чужда земя?

5 Е сли я забуду тебя, Иерусалим, пусть забудет моя правая рука свои умения.

Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Е сли не буду помнить тебя, пусть прилипнет язык мой к нёбу, если не поставлю Иерусалим во главе своего веселья.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

7 П рипомни, Господи, сыновей Эдома в день захвата вавилонянами Иерусалима, как они говорили: «Разрушайте, разрушайте его до основания!»

Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

8 Д очь Вавилона, обреченная на разорение: блажен тот, кто воздаст тебе за то, что ты сделала с нами.

Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

9 Б лажен тот, кто возьмет и разобьет твоих младенцев о камень.

Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!