1 – Я вошел в сад мой, сестра моя, невеста моя; я собрал мою мирру с пряностями моими, поел моего меда из сотов, напился вина моего с молоком моим. Молодые женщины: – Ешьте, друзья, и пейте! Пейте и насыщайтесь, возлюбленные! Она:

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени. Четвърта песен (5: 2-6: 3) Нощен блян

2 – Я спала, но сердце мое бодрствовало. Послушайте! Возлюбленный мой стучится: «Открой мне, сестра моя, милая моя, голубка моя, чистая моя. Голова моя промокла от росы, волосы мои – от ночной влаги».

Аз спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми - с нощни капки.

3 Я уже сняла одежду свою, как же мне снова одеться? Я вымыла ноги свои, как же мне снова их пачкать?

Но аз си казах: Съблякох дрехата си - как да я облека? Умих краката си - как да ги окалям?

4 В озлюбленный мой просунул руку свою в скважину двери, и сердце мое затрепетало.

Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него.

5 Я поднялась, чтобы отпереть возлюбленному моему, с рук моих капала мирра, с пальцев моих капала мирра на ручки замка.

Аз станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, а от пръстите ми - чиста смирна върху дръжките на ключалката.

6 Я открыла возлюбленному моему, но его уже не было – он ушел. Сердце мое опечалилось из-за его ухода. Я искала его, но не нашла, звала, но он не откликался.

Отворих на възлюбения си; но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше. Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

7 Н ашли меня стражи, обходящие город. Они избили меня, изранили и забрали накидку мою, стражи, стерегущие стены.

Намериха ме стражарите, които обикалят града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията. Помогнете ми да го намеря!

8 Д очери Иерусалима, я заклинаю вас, если встретите возлюбленного моего, передайте ему, что я изнемогаю от любви. Молодые женщины:

Заклевам ви, йерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми - то какво? Кажете му, че съм ранена от любов.

9 – Чем возлюбленный твой лучше других, прекраснейшая из женщин? Чем возлюбленный твой лучше других, что ты заклинаешь нас так? Она:

По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, че ни заклеваш така? -

10 – Возлюбленный мой здоров и румян, ему нет равных.

Възлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.

11 Г олова его – чистое золото; волосы его – волнистые, черные, как вороново крыло.

Главата му е като най-чисто злато; косите му са къдрави, черни като гарван;

12 Г лаза его, как голуби при потоках вод, купающиеся в молоке, сидящие у стремнины.

очите му - умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни, са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

13 Щ еки его, словно грядки пряностей, издающих аромат. Губы его, словно лилии, источающие мирру.

бузите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни растения; устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;

14 Р уки его – золотые жезлы, украшенные хризолитом. Живот его, словно изделие из слоновой кости, покрытое сапфирами.

ръцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит; тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;

15 Н оги его – мраморные столбы, установленные на подножиях из чистого золота. Его вид величествен, как горы Ливана, изыскан, как ливанские кедры.

краката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато; изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;

16 У ста его – сама сладость, и все в нем желанно. Вот каков мой возлюбленный, вот каков мой друг, о дочери Иерусалима!

устата му са много сладки; и той целият е прелестен. Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми, о, йерусалимски дъщери.