Иеремия 26 ~ Еремия 26

picture

1 В начале правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии, было такое слово Господне:

В началото на царуването на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово от Господа, което каза:

2 Так говорит Господь: Встань во дворе дома Господа и обратись к жителям всех городов Иудеи, которые приходят совершить поклонение в доме Господнем. Скажи им все, что Я тебе повелю; не пропусти ни слова.

Така казва Господ: Застани в двора на Господния дом и изговори на всички Юдейски градове, които идват да се покланят в Господния дом, всички думи, които ти заповядвам да им говориш; не задържай нито една дума.

3 М ожет быть, они послушают, и каждый оставит свои злые пути. Тогда Я передумаю и не нашлю беду, которую задумал обрушить на них за их злодеяния.

Може би ще послушат и всеки ще се отвърне от нечестивия си път, за да се разкая за злото, което възнамерявам да им сторя поради лошите им дела.

4 С кажи им: «Так говорит Господь: Если вы не будете слушать Меня и исполнять Мой Закон, который Я дал вам,

И да им кажеш: Така казва Господ: Ако не Ме послушате да ходите според закона Ми, който поставих пред вас,

5 е сли не будете слушаться слов Моих слуг, пророков, которых Я посылал к вам снова и снова (хотя вы не слушали),

да слушате думите на слугите Ми, пророците, които пращам при вас, като ставам рано и ги пращам (но вие не послушахте),

6 т о Я сделаю с этим домом то же, что Я сделал с Шило, а этот город обреку на проклятие всеми народами земли».

тогава ще направя този дом като Сило и ще направя този град предмет, с който всичките народи на света ще кълнат.

7 С вященники, пророки и весь народ слушали, как Иеремия говорил эти слова в доме Господа.

А свещениците, пророците и целият народ чуха Йеремия, като говореше тези думи в Господния дом.

8 Н о едва Иеремия закончил говорить народу все, что повелел ему сказать Господь, как священники, пророки и народ схватили его, говоря: – Ты умрешь!

След като Йеремия свърши да говори всичко, което Господ му беше заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците, пророците и целият народ го хванаха и казаха: Непременно ще бъдеш умъртвен.

9 З ачем ты пророчествуешь во Имя Господа, что этот дом станет как Шило, а этот город будет разорен и оставлен? И весь народ столпился вокруг Иеремии в доме Господнем.

Ти защо пророкува в Господнето име, като каза: Този дом ще стане като Сило и този град ще запустее, за да няма жител? И целият народ се събра около Йеремия в Господния дом.

10 К огда об этом услышали вожди Иудеи, они пришли из царского дворца в дом Господа и встали на свои места у входа в Новые ворота Господнего дома.

А Юдейските първенци, като чуха това, излязоха от царския дворец в Господния дом и седнаха във входа на новата порта на Господния дом.

11 И священники с пророками сказали вождям и всему народу: – Этого человека следует приговорить к смерти за то, что он пророчествовал против этого города. Вы это слышали своими ушами!

Тогава свещениците и пророците говориха на първенците и на целия народ: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.

12 Т огда Иеремия сказал всем вождям и всему народу: – Господь послал меня пророчествовать против этого дома и города обо всем том, что вы слышали.

Тогава Йеремия говори на всички първенци и на целия народ: Господ ме изпрати да пророкувам против този дом и против този град всички думи, които чухте.

13 И справьте же ныне свои пути, оставьте свои злые деяния и слушайтесь Господа, вашего Бога. Тогда Господь передумает и не нашлет беды, которую Он вам определил.

Затова сега оправете постъпките и делата си и послушайте гласа на Господа, вашия Бог; и Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.

14 Ч то же до меня, то я в ваших руках; делайте со мной все, что покажется вам хорошим и правильным.

А за мен, ето, аз съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда за добро и угодно.

15 Н о знайте одно: если вы предадите меня смерти, вы навлечете на себя беду за невинную кровь и на этот город, и на его жителей, ведь истинно Господь послал меня сказать вам все эти слова.

Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, то ще докарате невинна кръв върху себе си, върху този град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тези думи.

16 Т огда вожди и весь народ сказали священникам и пророкам: – Этого человека не за что приговаривать к смерти! Он говорил нам во Имя Господа, нашего Бога.

Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и пророците: Този човек не заслужава да бъде умъртвен; защото ни говори в името на Господа, нашия Бог.

17 Н екоторые из старейшин страны вышли вперед и сказали всему собранию народа:

Тогава някои от местните старейшини станаха и говориха на всичките събрани хора:

18 Во дни Езекии, царя Иудеи, пророчествовал Михей из Морешета. Он говорил всему народу Иудеи: «Так говорит Господь Сил: Сион будет распахан, как поле, Иерусалим станет грудой развалин, а храмовая гора зарастет лесом».

Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдейския цар Езекия, като говори на целия Юдейски народ: Така казва Господ на Силите: Сион ще бъде изоран като нива, Йерусалим ще стане на грамади от развалини, а хълмът на дома - като високи места на гора.

19 Н о разве Езекия, царь Иудеи, или кто-то другой в Иудее, предали его смерти? Разве Езекия не убоялся Господа и не стал искать Его милости? И разве Господь не передумал насылать беду, которую Он предрек им? Мы навлекаем на себя страшную беду!

Умъртвиха ли го Юдейския цар Езекия и целия Юда? Не се ли убоя той от Господа и не Го ли умилостиви, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? И така, ние бихме причинили голямо зло на своите души.

20 ( Урия, сын Шемаи, из Кирьят-Иеарима тоже пророчествовал во Имя Господа; он предрекал этому городу и стране то же самое, что и Иеремия.

А имаше и друг човек, Урия, Семайевият син, от Кириат-иарим, който пророкуваше в Господнето име; и пророкуваше против този град и против тази страна със същите думи, както и Йеремия.

21 К огда царь Иоаким со всеми своими военачальниками и приближенными услышал его слова, то он хотел казнить Урию. Но Урия услышал об этом и в страхе бежал в Египет.

И когато цар Йоаким, всичките му силни мъже и всички първенци чуха думите му, царят търсеше случай да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побегна и отиде в Египет.

22 Т огда царь Иоаким снарядил в Египет Элнафана, сына Ахбора, с людьми.

А цар Йоаким прати мъже в Египет - Елнатан, Аховоровия син, и някои мъже с него;

23 О ни увели Урию из Египта и доставили к царю Иоакиму, который велел сразить его мечом и бросить тело на общенародном кладбище.)

те изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким, който го порази с меч и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.

24 Н о Ахикам, сын Шафана, вступился за Иеремию, чтобы его не отдали в руки народа на смерть.

Но ръката на Ахикам, Сафановия син, беше с Йеремия, за да не го предадат в ръцете на народа, за да го убият.