1 Т огда Моисей с израильтянами воспели Господу эту песню: «Господу буду петь. Он высоко вознесен. Коня и его всадника бросил Он в море.

Тогава Моисей и израелтяните запяха тази песен на Господа: Ще пея на Господа, защото е величествен; коня и ездача му хвърли в морето.

2 Г осподь – моя сила и песнь; Он стал мне спасением. Он – мой Бог, я восславлю Его; Бог отца моего: я Его превознесу.

Господ е сила моя, песен моя. И стана мой Спасител; Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.

3 Г осподь– это воин; Господь – Имя Ему.

Господ е силен Воин; името Му е Йехова.

4 К олесницы и войско фараона бросил Он в море. Лучшие воины египтян утоплены в Красном море.

Колесниците на фараон и войската му хвърли в морето; отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.

5 П учина сомкнулась над ними, и они канули в бездну, как камень.

Дълбочините ги покриха; като камък слязоха в бездните.

6 П равая рука Твоя, Господи, мощью прославилась. Правая рука Твоя, Господи, сокрушила врага.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 В еличием славы Своей Ты поверг восставших против Тебя. Возгорелся Твой гнев – он их, как солому, пожрал.

С превъзходното Си величие унищожи противниците Си; даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.

8 Д охнул Ты на воды – вздыбились они, встали как стена; сгустилась пучина морская.

От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, вълните застанаха като грамада, водите на бездната се сгъстиха сред морето.

9 Х вастался враг: “Погонюсь, настигну их. Разделю добычу, натешусь ею. Вытащу меч – истребит их моя рука”.

Неприятелят каза: Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката; страстта ми ще се насити с тях; ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.

10 Н о дунул Ты вихрем Своим, и накрыло их море. Утонули они, как свинец, в могучих водах.

Подухнал Си с вятъра Си и морето ги покри. Потънаха като олово в силните води.

11 К то из богов подобен Тебе, Господи? Кто подобен Тебе, величественному в святости, устрашающему во славе, творящему чудеса?

Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?

12 П ростер Ты правую руку – и поглотила их земля.

Протегна десницата Си и земята ги погълна.

13 С воей нетленной любовью поведешь Ты народ, который спас. Своей силой Ты его направишь к Своему святому жилищу.

С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил; упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.

14 Н ароды услышат и затрепещут; ужас охватит филистимских жителей.

Племената ще чуят и ще затреперят; ужас ще обладае филистимските жители.

15 У страшатся вожди Эдома, трепет охватит правителей Моава, скроются жители Ханаана –

Тогава ще се уплашат едомските първенци; трепет ще обземе моавските първенци; всички жители на Ханаан ще се стопят.

16 с трах и ужас падут на них. Силой Твоей руки они станут как камень – пока не пройдет Твой народ, Господи, пока не пройдет народ, который Ты приобрел.

Страх и трепет ще ги обземе; чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Докато замине народът Ти, Господи, докато замине народът, който Си придобил.

17 Т ы приведешь и поселишь их на горе, где надел Твой – на том месте, Господи, которое Ты сделал Себе жилищем, в том святилище, Владыка, которое руки Твои основали.

Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство, на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Г осподь будет царствовать навеки».

Господ ще царува до вечни векове.

19 К огда лошади, колесницы и всадники фараона вошли в море, Господь обрушил на них морские воды. А израильтяне прошли через море, как по суше.

Защото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израелтяните бяха преминали през морето по сухо.

20 П ророчица Мирьям, сестра Аарона, взяла бубен, и женщины с бубнами, танцуя, пошли за ней.

Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,

21 М ирьям им пела: «Господу пойте – Он высоко вознесен. Коня и его всадника бросил Он в море». Воды Мары и Елима

а Мариам им пееше ответно: Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко; коня и ездача му хвърли в морето. От Червено море до планината Хорив (15: 22-18: 27) Водата в Мера

22 М оисей повел израильтян от Красного моря, и они вошли в пустыню Сур. Три дня они шли по пустыне, не находя воды.

Тогава Моисей вдигна израелтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.

23 П ридя в Мару, они не могли пить воду: она была горькой. (Вот почему это место называется Мара ).

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).

24 Н арод стал роптать на Моисея, говоря: – Что нам пить?

Тогава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?

25 М оисей взмолился к Господу, и Господь показал ему кусок дерева. Моисей бросил его в воду – и вода стала пригодной для питья. Там Господь дал им закон и устав, чтобы испытать их.

А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:

26 О н сказал: – Если вы будете внимательно слушать голос Господа, вашего Бога, и делать угодное Ему, если будете послушны Его повелениям и сохраните Его уставы, Я не нашлю на вас ни одного из недугов, которые наслал на египтян. Ведь Я – Господь, Который исцеляет вас.

Ако внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 О ни пришли в Елим, где было двенадцать источников воды и семьдесят пальм. Там они расположились лагерем у воды.

После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.