Деяния 19 ~ Деяния 19

picture

1 В то время, когда Аполлос был в Коринфе, Павел, пройдя через горные области, пришел в Эфес. Там он встретил нескольких учеников.

А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.

2 Приняли ли вы Святого Духа, когда поверили? – спросил он их. – Мы даже и не слышали о том, что существует Святой Дух, – ответили те.

И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.

3 Т огда Павел спросил: – Во что же вы были крещены? – В крещение Иоанна, – ответили они.

И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.

4 П авел сказал: – Крещение Иоанна было крещением покаяния. Он призывал народ верить в Того, Кто должен был прийти после него, то есть в Иисуса.

А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.

5 К огда они услышали об этом, они приняли крещение во Имя Господа Иисуса.

И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.

6 И когда Павел возложил на них руки, на них сошел Святой Дух. Они тогда начали говорить другими языками и пророчествовать.

И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

7 В сего их было около двенадцати человек.

А те всички бяха около дванадесет мъже.

8 П авел три месяца смело говорил в синагоге, беседуя с людьми о Божьем Царстве, и убеждал их.

И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.

9 Н екоторые из них, однако, ожесточались и отказывались верить, перед всеми браня Путь Иисуса. Тогда Павел оставил их. Он отделил учеников и ежедневно беседовал с ними в школе Тиранна.

А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.

10 Т ак продолжалось два года, и все иудеи и греки, жившие в провинции Азия, слышали слово Господа.

И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. Синовете на Скева

11 Б ог совершал через Павла необыкновенные чудеса.

При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;

12 Б ольным давали прикоснуться к платкам и фартукам, к которым прежде прикасался Павел, и у них проходили болезни, и злые духи выходили из них.

дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.

13 Н екоторые из бродячих иудейских заклинателей тоже попробовали призывать над одержимыми Имя Господа Иисуса. Они говорили: – Заклинаю вас Иисусом, Которого возвещает Павел.

А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.

14 Э то делали и семь сыновей Скевы, главного священника иудеев.

И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

15 Н о злой дух ответил им: – Иисуса я знаю, и Павел мне известен, а вы кто такие?

Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?

16 И человек, в котором был злой дух, набросился на них с такой силой, что одолел их всех, и они выбежали из дома голые и израненные.

И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.

17 К огда об этом узнали иудеи и греки, жившие в Эфесе, их охватил страх, и они стали относиться к Имени Господа Иисуса с большим почтением.

И това стана известно на всички ефески жители - и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.

18 М ногие из поверивших приходили и открыто признавались в своих делах.

И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.

19 А многие занимавшиеся прежде волшебством приносили свои колдовские свитки и перед всеми сжигали их. Когда подсчитали общую стоимость всех сожженных свитков, то она оказалась в пятьдесят тысяч драхм.

Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.

20 Т ак слово Господне распространялось и набирало силу. Бунт в Эфесе

Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие. Размириците в Ефес

21 П осле всего этого Павел решил отправиться в Иерусалим через Македонию и Ахаию. – После того как я побываю в Иерусалиме, мне нужно посетить и Рим, – говорил он.

И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 О н послал в Македонию двух помощников, Тимофея и Эраста, а сам еще на некоторое время остался в провинции Азия.

И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха - Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.

23 В это время произошел большой мятеж из-за Пути.

А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.

24 Ч еловек по имени Димитрий, серебряных дел мастер, изготовлял из серебра модели храма богини Артемиды и тем самым давал местным ремесленникам возможность заработать.

Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,

25 О н созвал их и других подобных мастеров и сказал: – Вы знаете, что эта работа дает нам хорошую прибыль.

като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.

26 Н о вы видите и слышите, что этот Павел убедил и ввел в заблуждение многих людей не только здесь в Эфесе, но и по всей провинции Азия. Он говорит, что боги, сделанные руками, – это вовсе не боги.

И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.

27 Э то грозит не только тем, что наше ремесло потеряет свое доброе имя, но и что храм великой богини Артемиды уже ничего не будет значить. И сама богиня, которую почитает вся провинция Азия и весь мир, будет лишена божественного величия!

И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.

28 У слышав это, они в ярости стали кричать: – Велика Артемида Эфесская!

Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!

29 В скоре весь город пришел в движение. Люди схватили спутников Павла, македонян Гая и Аристарха, и все единодушно ринулись в театр.

И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.

30 П авел хотел выйти к народу, но ученики ему не позволили.

А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

31 Д аже некоторые из представителей провинциальной власти, друзья Павла, передали ему просьбу не появляться в театре.

Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

32 С обравшиеся были в замешательстве, потому что одни кричали одно, другие другое. Большинство же вообще не знали, зачем пришли.

И така, едни викаха едно, а други - друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

33 И з толпы вытолкнули вперед Александра – это сделали иудеи. Александр жестом призвал народ к тишине, чтобы сказать защитную речь.

А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.

34 Н о когда все узнали, что он иудей, то стали в один голос кричать: – Велика Артемида Эфесская! И кричали около двух часов.

Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!

35 Т огда к народу вышел один из начальников города. Он успокоил их и сказал: – Эфесяне, разве не известно всему миру, что город Эфес является хранителем храма великой Артемиды и упавшего с небес ее изображения?

Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол ?

36 Э то неопровержимый факт. Поэтому вы должны успокоиться и не поступать опрометчиво.

И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.

37 В ы привели сюда этих людей, хотя ни один из них не обокрал храма и не оскорбил нашей богини.

Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

38 Е сли у Димитрия и у других мастеров на кого-либо жалоба, то у нас для этого есть суд и власти. Туда вы можете приносить обвинения друг на друга.

И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.

39 Е сли у вас есть еще какие-либо вопросы, то представьте их на рассмотрение законного собрания.

Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното събрание.

40 Е сть опасность, что после сегодняшних событий нас могут обвинить в мятеже, и в таком случае нам нечем будет оправдаться.

Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.

41 С этими словами он распустил собрание.

И като каза това, разпусна събранието.