1 Е зекия послал объявить по всему Израилю и Иудее и написал письма Ефрему и Манассии, приглашая их прийти в дом Господа в Иерусалиме и отпраздновать Пасху Господу, Богу Израиля.

След това Езекия прати хора по целия Израел и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог.

2 Ц арь, его приближенные и все собрание в Иерусалиме решили на совете праздновать Пасху во втором месяце.

Защото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец.

3 О ни не могли отпраздновать ее в установленное время, потому что не хватало священников, которые успели бы освятиться, и народ еще не собирался в Иерусалиме.

Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим.

4 Э то решение понравилось и царю, и всему собранию.

И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

5 О ни решили объявить по всему Израилю, от Вирсавии до Дана, чтобы народ шел в Иерусалим праздновать Пасху Господу, Богу Израиля, потому что ее не отмечали всенародно, как было предписано.

Затова решиха да прогласят по целия Израел от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

6 И гонцы с письмами от царя и его приближенных прошли по всему Израилю и по всей Иудее, возвещая повеления царя: «Народ Израиля, вернитесь к Господу, Богу Авраама, Исаака и Иакова, чтобы Он вернулся к вам, оставшийся народ, уцелевший от рук царей Ассирии.

И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израел и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израел, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израел, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

7 Н е будьте, как ваши отцы и братья, которые нарушили верность Господу, Богу их отцов, за что Он предал их на опустошение, как вы и видите.

Не бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против Господа, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате.

8 Н е будьте упрямыми, как ваши отцы; покоритесь Господу. Придите в святилище, которое Он освятил навеки. Служите Господу, вашему Богу, чтобы Его пылающий гнев на вас прекратился.

Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

9 Е сли вы вернетесь к Господу, то взявшие в плен ваших родичей и детей пожалеют их, и они вернутся в эту страну, потому что Господь, ваш Бог, милостив и милосерден. Он не отвернет от вас Своего лица, если вы возвратитесь к Нему».

Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

10 Г онцы ходили из города в город в землях Ефрема и Манассии, до самых рубежей земли Завулона, но народ лишь насмехался и издевался над ними.

Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

11 И все же некоторые из родов Асира, Манассии и Завулона смирили себя и пришли в Иерусалим.

Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим.

12 Д а и в Иудее рука Божья была на народе, даровав им единомыслие, чтобы им выполнить то, что по слову Господа велели царь и его приближенные. Езекия отмечает праздник Пресных хлебов

А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.

13 О громная толпа народа собралась в Иерусалиме отмечать праздник Пресных хлебов во втором месяце.

И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

14 О ни приступили к работе и разрушили в Иерусалиме жертвенники и убрали все жертвенники для возжигания им благовоний, и бросили их в долину Кедрон.

Те станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон.

15 О ни закололи пасхального ягненка в четырнадцатый день второго месяца. Священники и левиты, устыдившись, освятились и принесли в Господень дом всесожжения.

Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

16 О ни встали на свои обычные места, как предписано Законом Моисея, Божьего человека. Священники кропили кровью, которую подавали им левиты.

И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

17 Т ак как многие в толпе не освятились, левитам пришлось закалывать пасхальных ягнят за всех, кто был ритуально нечист и не мог посвятить своего ягненка Господу.

Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на Господа.

18 Б ольшая часть народа, где было много паломников из родов Ефрема, Манассии, Иссахара и Завулона, не очистилась, но ела Пасху, нарушая предписание.

Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий Господ да бъде милостив към всеки,

19 Н о Езекия помолился за них, сказав: – Пусть простит Господь, Который благ, всякого, кто расположил свое сердце поискам Бога – Господа, Бога его отцов, даже если он поклоняется Ему, будучи нечист по уставу святилища.

който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

20 Г осподь услышал Езекию и исцелил народ.

И Господ послуша Езекия и опрости народа.

21 И зраильтяне, которые были в Иерусалиме, отмечали праздник Пресных хлебов семь дней с великой радостью, а левиты и священники каждый день пели хвалебные песни Господу под звуки Господних музыкальных инструментов.

Така израелтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

22 Е зекия милостиво говорил со всеми левитами, которые обнаружили хорошие познания в Господней службе. В течение семи дней они ели полагавшуюся им долю, приносили жертвы примирения и открыто признавали свои грехи перед Господом, Богом их отцов.

Езекия говорѝ насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.

23 З атем все собрание согласилось праздновать праздник еще семь дней, так что они радостно праздновали и эти семь дней.

Тогава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

24 В едь царь Иудеи Езекия распорядился выдать собранию тысячу быков и семь тысяч овец и коз, а приближенные дали им тысячу быков и десять тысяч овец и коз. Много священников подготовилось к священной службе.

Защото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

25 В се собрание Иудеи радовалось вместе со священниками и левитами и всеми, кто собрался из Израиля, считая и чужеземцев, явившихся из Израиля и живших в Иудее.

И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израел, и чужденците, надошли от Израелавата земя, които живееха в Юдея.

26 В Иерусалиме царила великая радость, ведь со дней царя Израиля Соломона, сына Давида, в Иерусалиме не бывало ничего подобного.

Така стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израелевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.

27 С вященники и левиты встали благословить народ, и Бог услышал их, потому что их молитва достигла небес, Его святого жилища.

След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.