1 – Пройдите по улицам Иерусалима, посмотрите, разведайте, поищите на площадях: если найдете хотя бы одного человека, поступающего честно и ищущего правды, тогда Я пощажу этот город.

Обходете улиците на Йерусалим и вижте сега, научете се и потърсете по площадите му дали можете да намерите човек - дали има някой, който да постъпва справедливо, да търси честност; и Аз ще простя на този град.

2 П усть они говорят: «Верно, как и то, что жив Господь», – но их клятвы лживы.

Защото ако и да казват: Заклевам се в живота на Господа!, те наистина лъжливо се кълнат.

3 – Господи, разве не истины ищут Твои глаза? Ты поражаешь их, а они не чувствуют боли; Ты их сокрушаешь, а они отвергают урок. Лица сделали черствее камня, и отказываются вернуться.

Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; изтощил си ги, но не искаха да приемат поправление; втвърдиха лицата си повече от камък; не искаха да се върнат.

4 Я думал: «Они бедны и глупы, они не знают пути Господня и Закона своего Бога.

Тогава аз казах: Навярно това са сиромасите, те са безумни, защото не знаят пътя Господен, нито закона на своя Бог.

5 П ойду я к знатным, поговорю с ними; уж они-то знают Господень путь и Закон своего Бога». Но и они разбили ярмо и разорвали оковы.

Ще се обърна към големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог, но и те всички са строшили хомота, разкъсали са връзките.

6 З а это их разорвет лев из зарослей, загрызет волк из иорданской долины. Леопард сторожит у их городов: любой, кто выйдет, будет растерзан, – потому что велик их мятеж, многочисленны их отступничества.

Затова лъв от гората ще ги порази, вълк от пустинята ще ги ограби, рис ще причаква край градовете им; всеки, които излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, отстъпничествата им се умножиха.

7 – Как Мне тебя простить? Твои дети Меня оставили и клянутся теми, кто вовсе не боги. Я насыщал их, а они изменяли и толпами ходили в дома блудниц.

Как ще ти простя това? Децата ти Ме изоставиха и се кълняха в онези, които не са богове; след като ги наситих, те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8 О ткормленные, похотливые жеребцы они, каждый ржет на чужую жену.

Сутрин те са като нахранени коне; всеки цвили след жената на ближния си.

9 Н еужели Я не накажу их за это? – возвещает Господь. – Неужели Я не воздам по заслугам такому народу, как этот?

Няма ли да ги накажа за това?, казва Господ; и душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

10 С тупайте по его виноградникам и опустошайте их, но не разрушайте их полностью. Отсекайте его ветви – они не принадлежат Господу.

Качете се на стените му и събаряйте; но не нанасяйте съвършено изтребление; махнете клоните му, защото не са Господни.

11 Д ом Израиля и дом Иуды изменили Мне, – возвещает Господь.

Защото Израелевият дом и Юдовият дом се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

12 О ни оклеветали Господа, сказав: «Он ничего не сделает! Не придет к нам беда; мы не увидим ни меча, ни голода.

Отрекоха се от Господа, като казаха: Не Той ни заплашва с това; и няма да ни постигне зло, нито ще видим меч или глад;

13 П ророки – лишь ветер и нет в них слов Господа. Поступим же с ними по их словам».

пророците са вятър и слово Господне няма в тях. За самите тях ще се сбъдне това.

14 П оэтому так говорит Господь, Бог Сил: – За эти слова, сказанные ими, Я вложу Мои слова в твои уста как пламя, а этот народ станет дровами, и его пожрет это пламя.

Затова така казва Господ, Бог на Силите: Понеже изговарят тези думи, ето, Аз ще превърна Моите слова в устата ти в огън и този народ - в дърва, и ще ги изгори.

15 О дом Израиля, – возвещает Господь, – Я веду против вас народ издалека, сильный народ, древний народ, народ, чей язык ты не знаешь, чья речь тебе непонятна.

Ето, доме Израелев, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, казва Господ; народ траен е той, народ старовременен, народ, чийто език не знаеш, нито разбираш какво говорят.

16 С трелы их – распахнутая гробница; все они – могучие воины.

Колчанът им е като отворен гроб; те всички са юнаци.

17 С ъедят они твою жатву и твой хлеб, съедят твоих сыновей и дочерей, съедят твоих овец и волов, съедят твой виноград и инжир. Они разрушат своим мечом укрепленные города, на которые ты надеешься.

Ще изпояждат жътвата и хляба ти, които синовете и дъщерите ти трябваше да ядат; ще изпояждат стадата и чердите ти, ще изпояждат лозята и смокините ти, ще разбият с меч укрепените ти градове, на които ти уповаваш.

18 Н о даже в те дни, – возвещает Господь, – Я не погублю вас до конца.

Но и в онези дни, казва Господ, не искам да ви нанеса свършено изтребление.

19 И когда народ спросит: «Почему Господь, наш Бог, сделал с нами все это?» – ты ответь им: «Так как вы оставили Меня и служили в своей земле чужим богам, вы будете служить иноземцам в земле не вашей».

И когато кажете: Защо Господ, Бог наш, ни направи всичко това? Тогава да им кажеш: Както Ме изоставихте и служихте на чужди богове във вашата земя, така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20 – Объявите дому Иакова, возвестите в Иудее:

Известете това на Якововия дом и го прогласете в Юдея, като кажете:

21 С лушай, глупый и безрассудный народ, у которого есть глаза, но который не видит, есть уши, но не слышит!

Чуйте сега това, глупав и неразумен народ, които имате очи, но не виждате, които имате уши, но не чувате.

22 Р азве ты не боишься Меня? – возвещает Господь. – Разве ты передо Мной не трепещешь? Я сделал песок границей морю, вечной гранью, которую не переступить. Волны накатывают, но отступают, ревут, но не в силах переступить.

Не се ли боите от Мене?, казва Господ, няма ли да треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, която то не може да премине; така че, макар вълните му да се издигат, пак няма да я преодолеят, при все че бучат, пак няма да я преминат?

23 А у этого народа упрямое и мятежное сердце; они повернулись и ушли прочь.

Но този народ имат бунтовно и непокорно сърце; разбунтуваха се и отидоха.

24 Н е говорят себе: «Убоимся Господа, нашего Бога, Который вовремя посылает нам дожди осенние и весенние и назначает время для жатвы».

Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа, нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жътвата.

25 В аши беззакония отняли все это, ваши грехи лишили вас всех благ.

Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове ви лишиха от доброто.

26 Е сть среди Моего народа неправедные, которые сидят в засаде, как птицеловы, и ставят силки, чтобы ловить людей.

Защото между народа Ми се намират нечестивци, които, като наблюдават, както причакващ ловец, полагат примки, ловят хора.

27 К ак клетки полны птиц, так дома их полны обмана; они возвысились, разбогатели,

Както клетката е пълна с птици, така къщите им са пълни с плод на измама, чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

28 р азжирели, лоснятся от жира. Их злодействам нет пределов; дела сирот не судят по справедливости, не решают в их пользу и не защищают прав бедных.

Затлъстяха, лъщят, дори преляха със своите нечестиви дела; не защитават делото - делото на сирачето, за да благоденстват, и правото на бедните не отсъждат.

29 Н еужели Я не накажу их за это? – возвещает Господь. – Неужели Я не воздам по заслугам такому народу, как этот?

Няма ли да ги накажа за това? - казва Господ, душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

30 С трашное и ужасное происходит в этой стране:

Удивително и ужасно нещо стана в тази страна:

31 п ророки пророчествуют ложь, священники правят по их указке, а Моему народу все это нравится. Что же вы станете делать, когда наступит конец?

пророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях; и народът Ми - така обича; а какво ще правите след края на всичко това?