1 П оходите по улицам Иерусалима, и посмотрите, и разведайте, и поищите на площадях его, не найдете ли человека, нет ли соблюдающего правду, ищущего истины? Я пощадил бы.

Обходете улиците на Йерусалим и вижте сега, научете се и потърсете по площадите му дали можете да намерите човек - дали има някой, който да постъпва справедливо, да търси честност; и Аз ще простя на този град.

2 Х отя и говорят они: 'жив Господь!', но клянутся ложно.

Защото ако и да казват: Заклевам се в живота на Господа!, те наистина лъжливо се кълнат.

3 О , Господи! очи Твои не к истине ли ? Ты поражаешь их, а они не чувствуют боли; Ты истребляешь их, а они не хотят принять вразумления; лица свои сделали они крепче камня, не хотят обратиться.

Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; изтощил си ги, но не искаха да приемат поправление; втвърдиха лицата си повече от камък; не искаха да се върнат.

4 И сказал я: это, может быть, бедняки; они глупы, потому что не знают пути Господня, закона Бога своего;

Тогава аз казах: Навярно това са сиромасите, те са безумни, защото не знаят пътя Господен, нито закона на своя Бог.

5 п ойду я к знатным и поговорю с ними, ибо они знают путь Господень, закон Бога своего. Но и они все сокрушили ярмо, расторгли узы.

Ще се обърна към големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог, но и те всички са строшили хомота, разкъсали са връзките.

6 З а то поразит их лев из леса, волк пустынный опустошит их, барс будет подстерегать у городов их: кто выйдет из них, будет растерзан; ибо умножились преступления их, усилились отступничества их.

Затова лъв от гората ще ги порази, вълк от пустинята ще ги ограби, рис ще причаква край градовете им; всеки, които излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, отстъпничествата им се умножиха.

7 К ак же Мне простить тебя за это? Сыновья твои оставили Меня и клянутся теми, которые не боги. Я насыщал их, а они прелюбодействовали и толпами ходили в домы блудниц.

Как ще ти простя това? Децата ти Ме изоставиха и се кълняха в онези, които не са богове; след като ги наситих, те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8 Э то откормленные кони: каждый из них ржет на жену другого.

Сутрин те са като нахранени коне; всеки цвили след жената на ближния си.

9 Н еужели Я не накажу за это? говорит Господь; и не отмстит ли душа Моя такому народу, как этот?

Няма ли да ги накажа за това?, казва Господ; и душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

10 В осходите на стены его и разрушайте, но не до конца; уничтожьте зубцы их, потому что они не Господни;

Качете се на стените му и събаряйте; но не нанасяйте съвършено изтребление; махнете клоните му, защото не са Господни.

11 и бо дом Израилев и дом Иудин поступили со Мною очень вероломно, говорит Господь:

Защото Израелевият дом и Юдовият дом се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

12 о ни солгали на Господа и сказали: 'нет Его, и беда не придет на нас, и мы не увидим ни меча, ни голода.

Отрекоха се от Господа, като казаха: Не Той ни заплашва с това; и няма да ни постигне зло, нито ще видим меч или глад;

13 И пророки станут ветром, и слова нет в них; над ними самими пусть это будет'.

пророците са вятър и слово Господне няма в тях. За самите тях ще се сбъдне това.

14 П осему так говорит Господь Бог Саваоф: за то, что вы говорите такие слова, вот, Я сделаю слова Мои в устах твоих огнем, а этот народ--дровами, и этот пожрет их.

Затова така казва Господ, Бог на Силите: Понеже изговарят тези думи, ето, Аз ще превърна Моите слова в устата ти в огън и този народ - в дърва, и ще ги изгори.

15 В от, Я приведу на вас, дом Израилев, народ издалека, говорит Господь, народ сильный, народ древний, народ, которого языка ты не знаешь, и не будешь понимать, что он говорит.

Ето, доме Израелев, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, казва Господ; народ траен е той, народ старовременен, народ, чийто език не знаеш, нито разбираш какво говорят.

16 К олчан его--как открытый гроб; все они люди храбрые.

Колчанът им е като отворен гроб; те всички са юнаци.

17 И съедят они жатву твою и хлеб твой, съедят сыновей твоих и дочерей твоих, съедят овец твоих и волов твоих, съедят виноград твой и смоквы твои; разрушат мечом укрепленные города твои, на которые ты надеешься.

Ще изпояждат жътвата и хляба ти, които синовете и дъщерите ти трябваше да ядат; ще изпояждат стадата и чердите ти, ще изпояждат лозята и смокините ти, ще разбият с меч укрепените ти градове, на които ти уповаваш.

18 Н о и в те дни, говорит Господь, не истреблю вас до конца.

Но и в онези дни, казва Господ, не искам да ви нанеса свършено изтребление.

19 И если вы скажете: 'за что Господь, Бог наш, делает нам все это?', то отвечай: так как вы оставили Меня и служили чужим богам в земле своей, то будете служить чужим в земле не вашей.

И когато кажете: Защо Господ, Бог наш, ни направи всичко това? Тогава да им кажеш: Както Ме изоставихте и служихте на чужди богове във вашата земя, така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20 О бъявите это в доме Иакова и возвестите в Иудее, говоря:

Известете това на Якововия дом и го прогласете в Юдея, като кажете:

21 в ыслушай это, народ глупый и неразумный, у которого есть глаза, а не видит, у которого есть уши, а не слышит:

Чуйте сега това, глупав и неразумен народ, които имате очи, но не виждате, които имате уши, но не чувате.

22 М еня ли вы не боитесь, говорит Господь, предо Мною ли не трепещете? Я положил песок границею морю, вечным пределом, которого не перейдет; и хотя волны его устремляются, но превозмочь не могут; хотя они бушуют, но переступить его не могут.

Не се ли боите от Мене?, казва Господ, няма ли да треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, която то не може да премине; така че, макар вълните му да се издигат, пак няма да я преодолеят, при все че бучат, пак няма да я преминат?

23 А у народа сего сердце буйное и мятежное; они отступили и пошли;

Но този народ имат бунтовно и непокорно сърце; разбунтуваха се и отидоха.

24 и не сказали в сердце своем: 'убоимся Господа Бога нашего, Который дает нам дождь ранний и поздний в свое время, хранит для нас седмицы, назначенные для жатвы'.

Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа, нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жътвата.

25 Б еззакония ваши отвратили это, и грехи ваши удалили от вас это доброе.

Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове ви лишиха от доброто.

26 И бо между народом Моим находятся нечестивые: сторожат, как птицеловы, припадают к земле, ставят ловушки и уловляют людей.

Защото между народа Ми се намират нечестивци, които, като наблюдават, както причакващ ловец, полагат примки, ловят хора.

27 К ак клетка, наполненная птицами, домы их полны обмана; чрез это они и возвысились и разбогатели,

Както клетката е пълна с птици, така къщите им са пълни с плод на измама, чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

28 с делались тучны, жирны, переступили даже всякую меру во зле, не разбирают судебных дел, дел сирот; благоденствуют, и справедливому делу нищих не дают суда.

Затлъстяха, лъщят, дори преляха със своите нечестиви дела; не защитават делото - делото на сирачето, за да благоденстват, и правото на бедните не отсъждат.

29 Н еужели Я не накажу за это? говорит Господь; и не отмстит ли душа Моя такому народу, как этот?

Няма ли да ги накажа за това? - казва Господ, душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

30 И зумительное и ужасное совершается в сей земле:

Удивително и ужасно нещо стана в тази страна:

31 п ророки пророчествуют ложь, и священники господствуют при посредстве их, и народ Мой любит это. Что же вы будете делать после всего этого?

пророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях; и народът Ми - така обича; а какво ще правите след края на всичко това?