1 С лово, которое было к Иеремии о всех Иудеях, живущих в земле Египетской, поселившихся в Магдоле и Тафнисе, и в Нофе, и в земле Пафрос:
Словото, което дойде към Йеремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и каза:
2 т ак говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: вы видели все бедствие, какое Я навел на Иерусалим и на все города Иудейские; вот, они теперь пусты, и никто не живет в них,
Така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях
3 з а нечестие их, которое они делали, прогневляя Меня, ходя кадить и служить иным богам, которых не знали ни они, ни вы, ни отцы ваши.
поради нечестието, което сториха, и Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви.
4 Я посылал к вам всех рабов Моих, пророков, посылал с раннего утра, чтобы сказать: 'не делайте этого мерзкого дела, которое Я ненавижу'.
И пратих при вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя.
5 Н о они не слушали и не приклонили уха своего, чтобы обратиться от своего нечестия, не кадить иным богам.
Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, за да не кадят на други богове.
6 И излилась ярость Моя и гнев Мой и разгорелась в городах Иудеи и на улицах Иерусалима; и они сделались развалинами и пустынею, как видите ныне.
Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес.
7 И ныне так говорит Господь Бог Саваоф, Бог Израилев: зачем вы делаете это великое зло душам вашим, истребляя у себя мужей и жен, взрослых детей и младенцев из среды Иудеи, чтобы не оставить у себя остатка,
И така, сега така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, така че да изтребите помежду си мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юдея, за да не остане от вас някой оцелял,
8 п рогневляя Меня изделием рук своих, каждением иным богам в земле Египетской, куда вы пришли жить, чтобы погубить себя и сделаться проклятием и поношением у всех народов земли?
като Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да бъдете пришълци, така че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укоряване между всички народи на света?
9 Р азве вы забыли нечестие отцов ваших и нечестие царей Иудейских, ваше собственное нечестие и нечестие жен ваших, какое они делали в земле Иудейской и на улицах Иерусалима?
Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви и нечестието на Юдейските царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдейската земя и по йерусалимските улици?
10 Н е смирились они и до сего дня, и не боятся и не поступают по закону Моему и по уставам Моим, которые Я дал вам и отцам вашим.
Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха според закона Ми и наредбите, които поставих пред вас и пред бащите ви.
11 П осему так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: вот, Я обращу против вас лице Мое на погибель и на истребление всей Иудеи
Затова така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юдея.
12 и возьму оставшихся Иудеев, которые обратили лице свое, чтобы идти в землю Египетскую и жить там, и все они будут истреблены, падут в земле Египетской; мечом и голодом будут истреблены; от малого и до большого умрут от меча и голода, и будут проклятием и ужасом, поруганием и поношением.
И ще премахна останалите от Юдея, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от меч и глад; и ще бъдат за проклинане и учудване, за проклятие и укоряване.
13 П осещу живущих в земле Египетской, как Я посетил Иерусалим, мечом, голодом и моровою язвою,
Защото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Йерусалим, с меч, глад и мор,
14 и никто не избежит и не уцелеет из остатка Иудеев, пришедших в землю Египетскую, чтобы пожить там и потом возвратиться в землю Иудейскую, куда они всею душею желают возвратиться, чтобы жить там; никто не возвратится, кроме тех, которые убегут оттуда.
така че никой от останалите от Юдея, които са отишли в Египетската земя да бъдат пришълци там, няма да избегне или да оцелее, за да се върне в Юдейската земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен онези, които избягат.
15 И отвечали Иеремии все мужья, знавшие, что жены их кадят иным богам, и все жены, стоявшие в большом множестве, и весь народ, живший в земле Египетской, в Пафросе, и сказали:
Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия:
16 с лова, которое ты говорил нам именем Господа, мы не слушаем от тебя;
Колкото до словото, което ти ни говори в Господнето име, няма да те послушаме;
17 н о непременно будем делать все то, что вышло из уст наших, чтобы кадить богине неба и возливать ей возлияния, как мы делали, мы и отцы наши, цари наши и князья наши, в городах Иудеи и на улицах Иерусалима, потому что тогда мы были сыты и счастливы и беды не видели.
а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме.
18 А с того времени, как перестали мы кадить богине неба и возливать ей возлияния, терпим во всем недостаток и гибнем от меча и голода.
Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад.
19 И когда мы кадили богине неба и возливали ей возлияния, то разве без ведома мужей наших делали мы ей пирожки с изображением ее и возливали ей возлияния?
А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и ѝ правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си ѝ правихме млинове по нейния образ и ѝ правихме възлияния?
20 Т огда сказал Иеремия всему народу, мужьям и женам, и всему народу, который так отвечал ему:
Тогава Йеремия говорѝ на целия народ, на мъжете и жените, с една дума, на целия народ, които му отговориха така, като каза:
21 н е это ли каждение, которое совершали вы в городах Иудейских и на улицах Иерусалима, вы и отцы ваши, цари ваши и князья ваши, и народ страны, воспомянул Господь? И не оно ли взошло Ему на сердце?
Не си ли спомни Господ тамяна, който кадехте в Юдейските градове и по йерусалимските улици, вие и бащите ви, царете и първенците ви, и народът от тази земя, и не дойде ли в ума Му?
22 Г осподь не мог более терпеть злых дел ваших и мерзостей, какие вы делали; поэтому и сделалась земля ваша пустынею и ужасом, и проклятием, без жителей, как видите ныне.
Така че Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела и поради мерзостите, които вършехте, и затова земята ви запустя и стана за учудване и проклятие, без жители, както е днес.
23 Т ак как вы, совершая то курение, грешили пред Господом и не слушали гласа Господа, и не поступали по закону Его и по установлениям Его, и по повелениям Его, то и постигло вас это бедствие, как видите ныне.
Понеже кадехте и понеже съгрешавахте пред Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте според закона и наредбите Му или изявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.
24 И сказал Иеремия всему народу и всем женам: слушайте слово Господне, все Иудеи, которые в земле Египетской:
При това Йеремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте Господнето слово, всички от Юдея, които сте в Египетската земя.
25 т ак говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: вы и жены ваши, что устами своими говорили, то и руками своими делали; вы говорите: 'станем выполнять обеты наши, какие мы обещали, чтобы кадить богине неба и возливать ей возлияние', --твердо держитесь обетов ваших и в точности исполняйте обеты ваши.
Така говори Господ на Силите, Израелевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним оброците си, на които се обрекохме, да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния. Тогава потвърждавайте и изпълнявайте оброците си.
26 З а то выслушайте слово Господне, все Иудеи, живущие в земле Египетской: вот, Я поклялся великим именем Моим, говорит Господь, что не будет уже на всей земле Египетской произносимо имя Мое устами какого-либо Иудея, говорящего: 'жив Господь Бог!'
Затова слушайте Господнето слово, всички от Юдея, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е юдеин, в цялата Египетска земя, че да казва: Заклевам се в живота на Господа Йехова!
27 В от, Я буду наблюдать над вами к погибели, а не к добру; и все Иудеи, которые в земле Египетской, будут погибать от меча и голода, доколе совсем не истребятся.
Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички юдеи, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат.
28 Т олько малое число избежавших от меча возвратится из земли Египетской в землю Иудейскую, и узнают все оставшиеся Иудеи, которые пришли в землю Египетскую, чтобы пожить там, чье слово сбудется: Мое или их.
А които избегнат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдейската земя, ще бъдат малко на брой; и всички останали от Юдея, които отидоха в Египетската земя, за да бъдат пришълци там, ще познаят чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното.
29 И вот вам знамение, говорит Господь, что Я посещу вас на сем месте, чтобы вы знали, что сбудутся слова Мои о вас на погибель вам.
И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло -
30 Т ак говорит Господь: вот, Я отдам фараона Вафрия, царя Египетского, в руки врагов его и в руки ищущих души его, как отдал Седекию, царя Иудейского, в руки Навуходоносора, царя Вавилонского, врага его и искавшего души его.
така казва Господ: Ето, Аз ще предам египетския цар фараон Вафрий в ръката на неприятелите му и в ръката на онези, които искат живота му, както предадох Юдейския цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му.