1 ( 3-31) Навуходоносор царь всем народам, племенам и языкам, живущим

Цар Навуходоносор - към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

2 ( 3-32) Знамения и чудеса, какие совершил надо мною Всевышний Бог, угодно мне возвестить вам.

Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

3 ( 3-33) Как велики знамения Его и как могущественны чудеса Его! Царство Его--царство вечное, и владычество Его--в роды и роды.

Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.

4 ( 4-1) Я, Навуходоносор, спокоен был в доме моем и благоденствовал в чертогах моих.

Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

5 ( 4-2) Но я видел сон, который устрашил меня, и размышления на ложе моем и видения головы моей смутили меня.

видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.

6 ( 4-3) И дано было мною повеление привести ко мне всех мудрецов Вавилонских, чтобы они сказали мне значение сна.

Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.

7 ( 4-4) Тогда пришли тайноведцы, обаятели, Халдеи и гадатели; я рассказал им сон, но они не могли мне объяснить значения его.

Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.

8 ( 4-5) Наконец вошел ко мне Даниил, которому имя было Валтасар, по имени бога моего, и в котором дух святаго Бога; ему рассказал я сон.

А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:

9 ( 4-6) Валтасар, глава мудрецов! я знаю, что в тебе дух святаго Бога, и никакая тайна не затрудняет тебя; объясни мне видения сна моего, который я видел, и значение его.

Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.

10 ( 4-7) Видения же головы моей на ложе моем были такие: я видел, вот, среди земли дерево весьма высокое.

Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.

11 ( 4-8) Большое было это дерево и крепкое, и высота его достигала до неба, и оно видимо было до краев всей земли.

Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.

12 ( 4-9) Листья его прекрасные, и плодов на нем множество, и пища на нем для всех; под ним находили тень полевые звери, и в ветвях его гнездились птицы небесные, и от него питалась всякая плоть.

Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

13 ( 4-10) И видел я в видениях головы моей на ложе моем, и вот, нисшел с небес Бодрствующий и Святый.

Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето

14 ( 4-11) Воскликнув громко, Он сказал: 'срубите это дерево, обрубите ветви его, стрясите листья с него и разбросайте плоды его; пусть удалятся звери из-под него и птицы с ветвей его;

и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците - от клоните му;

15 ( 4-12) но главный корень его оставьте в земле, и пусть он в узах железных и медных среди полевой травы орошается небесною росою, и с животными пусть будет часть его в траве земной.

обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

16 ( 4-13) Сердце человеческое отнимется от него и дастся ему сердце звериное, и пройдут над ним семь времен.

нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.

17 ( 4-14) Повелением Бодрствующих это определено, и по приговору Святых назначено, дабы знали живущие, что Всевышний владычествует над царством человеческим, и дает его, кому хочет, и поставляет над ним уничиженного между людьми'.

Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.

18 ( 4-15) Такой сон видел я, царь Навуходоносор; а ты, Валтасар, скажи значение его, так как никто из мудрецов в моем царстве не мог объяснить его значения, а ты можешь, потому что дух святаго Бога в тебе.

Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.

19 ( 4-16) Тогда Даниил, которому имя Валтасар, около часа пробыл в изумлении, и мысли его смущали его. Царь начал говорить и сказал: Валтасар! да не смущает тебя этот сон и значение его. Валтасар отвечал и сказал: господин мой! твоим бы ненавистникам этот сон, и врагам твоим значение его!

Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава - върху неприятелите ти!

20 ( 4-17) Дерево, которое ты видел, которое было большое и крепкое, высотою своею достигало до небес и видимо было по всей земле,

Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,

21 ( 4-18) на котором листья были прекрасные и множество плодов и пропитание для всех, под которым обитали звери полевые и в ветвях которого гнездились птицы небесные,

чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,

22 ( 4-19) это ты, царь, возвеличившийся и укрепившийся, и величие твое возросло и достигло до небес, и власть твоя--до краев земли.

това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти - до края на света.

23 ( 4-20) А что царь видел Бодрствующего и Святаго, сходящего с небес, Который сказал: 'срубите дерево и истребите его, только главный корень его оставьте в земле, и пусть он в узах железных и медных, среди полевой травы, орошается росою небесною, и с полевыми зверями пусть будет часть его, доколе не пройдут над ним семь времен', --

А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,

24 ( 4-21) то вот значение этого, царь, и вот определение Всевышнего, которое постигнет господина моего, царя:

ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е

25 ( 4-22) тебя отлучат от людей, и обитание твое будет с полевыми зверями; травою будут кормить тебя, как вола, росою небесною ты будешь орошаем, и семь времен пройдут над тобою, доколе познаешь, что Всевышний владычествует над царством человеческим и дает его, кому хочет.

да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.

26 ( 4-23) А что повелено было оставить главный корень дерева, это значит, что царство твое останется при тебе, когда ты познаешь власть небесную.

А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.

27 ( 4-24) Посему, царь, да будет благоугоден тебе совет мой: искупи грехи твои правдою и беззакония твои милосердием к бедным; вот чем может продлиться мир твой.

Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си - чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти.

28 ( 4-25) Все это сбылось над царем Навуходоносором.

Всичко това постигна цар Навуходоносор.

29 ( 4-26) По прошествии двенадцати месяцев, расхаживая по царским чертогам в Вавилоне,

В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,

30 ( 4-27) царь сказал: это ли не величественный Вавилон, который построил я в дом царства силою моего могущества и в славу моего величия!

царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!

31 ( 4-28) Еще речь сия была в устах царя, как был с неба голос: 'тебе говорят, царь Навуходоносор: царство отошло от тебя!

Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;

32 ( 4-29) И отлучат тебя от людей, и будет обитание твое с полевыми зверями; травою будут кормить тебя, как вола, и семь времен пройдут над тобою, доколе познаешь, что Всевышний владычествует над царством человеческим и дает его, кому хочет!'

и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.

33 ( 4-30) Тотчас и исполнилось это слово над Навуходоносором, и отлучен он был от людей, ел траву, как вол, и орошалось тело его росою небесною, так что волосы у него выросли как у льва, и ногти у него--как у птицы.

В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му - като на птици.

34 ( 4-31) По окончании же дней тех, я, Навуходоносор, возвел глаза мои к небу, и разум мой возвратился ко мне; и благословил я Всевышнего, восхвалил и прославил Присносущего, Которого владычество--владычество вечное, и Которого царство--в роды и роды.

А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;

35 ( 4-32) И все, живущие на земле, ничего не значат; по воле Своей Он действует как в небесном воинстве, так и у живущих на земле; и нет никого, кто мог бы противиться руке Его и сказать Ему: 'что Ты сделал?'

пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?

36 ( 4-33) В то время возвратился ко мне разум мой, и к славе царства моего возвратились ко мне сановитость и прежний вид мой; тогда взыскали меня советники мои и вельможи мои, и я восстановлен на царство мое, и величие мое еще более возвысилось.

И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.

37 ( 4-34) Ныне я, Навуходоносор, славлю, превозношу и величаю Царя Небесного, Которого все дела истинны и пути праведны, и Который силен смирить ходящих гордо.

Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.