От Луки 20 ~ Лука 20

picture

1 В один из тех дней, когда Он учил народ в храме и благовествовал, приступили первосвященники и книжники со старейшинами,

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

2 и сказали Ему: скажи нам, какою властью Ты это делаешь, или кто дал Тебе власть сию?

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

3 О н сказал им в ответ: спрошу и Я вас об одном, и скажите Мне:

И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

4 к рещение Иоанново с небес было, или от человеков?

Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

5 О ни же, рассуждая между собою, говорили: если скажем: с небес, то скажет: почему же вы не поверили ему?

А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

6 а если скажем: от человеков, то весь народ побьет нас камнями, ибо он уверен, что Иоанн есть пророк.

Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

7 И отвечали: не знаем откуда.

И отговориха, че не знаят откъде беше.

8 И исус сказал им: и Я не скажу вам, какою властью это делаю.

Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

9 И начал Он говорить к народу притчу сию: один человек насадил виноградник и отдал его виноградарям, и отлучился на долгое время;

И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

10 и в свое время послал к виноградарям раба, чтобы они дали ему плодов из виноградника; но виноградари, прибив его, отослали ни с чем.

И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

11 Е ще послал другого раба; но они и этого, прибив и обругав, отослали ни с чем.

Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

12 И еще послал третьего; но они и того, изранив, выгнали.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 Т огда сказал господин виноградника: что мне делать? Пошлю сына моего возлюбленного; может быть, увидев его, постыдятся.

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

14 Н о виноградари, увидев его, рассуждали между собою, говоря: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство его будет наше.

Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 И , выведя его вон из виноградника, убили. Что же сделает с ними господин виноградника?

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

16 П ридет и погубит виноградарей тех, и отдаст виноградник другим. Слышавшие же это сказали: да не будет!

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

17 Н о Он, взглянув на них, сказал: что значит сие написанное: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла?

А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18 В сякий, кто упадет на тот камень, разобьется, а на кого он упадет, того раздавит.

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

19 И искали в это время первосвященники и книжники, чтобы наложить на Него руки, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал Он эту притчу.

И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

20 И , наблюдая за Ним, подослали лукавых людей, которые, притворившись благочестивыми, уловили бы Его в каком-либо слове, чтобы предать Его начальству и власти правителя.

И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 И они спросили Его: Учитель! мы знаем, что Ты правдиво говоришь и учишь и не смотришь на лице, но истинно пути Божию учишь;

И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 п озволительно ли нам давать подать кесарю, или нет?

право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

23 О н же, уразумев лукавство их, сказал им: что вы Меня искушаете?

А Той разбра лукавството им и им каза:

24 П окажите Мне динарий: чье на нем изображение и надпись? Они отвечали: кесаревы.

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

25 О н сказал им: итак, отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.

А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

26 И не могли уловить Его в слове перед народом, и, удивившись ответу Его, замолчали.

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

27 Т огда пришли некоторые из саддукеев, отвергающих воскресение, и спросили Его:

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

28 У читель! Моисей написал нам, что если у кого умрет брат, имевший жену, и умрет бездетным, то брат его должен взять его жену и восставить семя брату своему.

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

29 Б ыло семь братьев, первый, взяв жену, умер бездетным;

А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 в зял ту жену второй, и тот умер бездетным;

И вторият, и третият я взеха;

31 в зял ее третий; также и все семеро, и умерли, не оставив детей;

така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

32 п осле всех умерла и жена;

А после умря и жената.

33 и так, в воскресение которого из них будет она женою, ибо семеро имели ее женою?

И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

34 И исус сказал им в ответ: чада века сего женятся и выходят замуж;

А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 а сподобившиеся достигнуть того века и воскресения из мертвых ни женятся, ни замуж не выходят,

а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 и умереть уже не могут, ибо они равны Ангелам и суть сыны Божии, будучи сынами воскресения.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

37 А что мертвые воскреснут, и Моисей показал при купине, когда назвал Господа Богом Авраама и Богом Исаака и Богом Иакова.

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 Б ог же не есть мертвых, но живых, ибо у Него все живы.

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 Н а это некоторые из книжников сказали: Учитель! Ты хорошо сказал.

А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

40 И уже не смели спрашивать Его ни о чем. Он же сказал им:

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 к ак говорят, что Христос есть Сын Давидов,

Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

42 а сам Давид говорит в книге псалмов: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня,

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

43 д околе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?

докато положа враговете Ти за Твое подножие."

44 И так, Давид Господом называет Его; как же Он Сын ему?

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

45 И когда слушал весь народ, Он сказал ученикам Своим:

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46 о стерегайтесь книжников, которые любят ходить в длинных одеждах и любят приветствия в народных собраниях, председания в синагогах и предвозлежания на пиршествах,

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

47 к оторые поедают домы вдов и лицемерно долго молятся; они примут тем большее осуждение.

които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.