1 Т ак говорит Господь Бог: ворота внутреннего двора, обращенные лицом к востоку, должны быть заперты в продолжение шести рабочих дней, а в субботний день они должны быть отворены и в день новомесячия должны быть отворены.

Така казва Господ Йехова: Портата на вътрешния двор, която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря и в деня на новолунието да се отваря.

2 К нязь пойдет через внешний притвор ворот и станет у вереи этих ворот; и священники совершат его всесожжение и его благодарственную жертву; и он у порога ворот поклонится, и выйдет, а ворота остаются незапертыми до вечера.

И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и мирните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче портата да не се затваря до вечерта.

3 И народ земли будет поклоняться пред Господом, при входе в ворота, в субботы и новомесячия.

А народът на Израелевата земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.

4 В сесожжение, которое князь принесет Господу в субботний день, должно быть из шести агнцев без порока и из овна без порока;

А всеизгарянето, което князът ще принася на Господа в съботен ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

5 х лебного приношения ефа на овна, а на агнцев хлебного приношения, сколько рука его подаст, а елея гин на ефу.

Хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата - колкото му стига ръка, и един ин дървено масло за една ефа.

6 В день новомесячия будут приносимы им из стада волов телец без порока, также шесть агнцев и овен без порока.

В деня на новолунието приносът му да бъде теле без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък.

7 Х лебного приношения он принесет ефу на тельца и ефу на овна, а на агнцев, сколько рука его подаст, и елея гин на ефу.

И нека принася хлебен принос - една ефа за телето и една ефа за овена, а за агнетата - колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

8 И когда приходить будет князь, то должен входить через притвор ворот и тем же путем выходить.

И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата и нека излиза по същия път.

9 А когда народ земли будет приходить пред лице Господа в праздники, то вошедший северными воротами для поклонения должен выходить воротами южными, а вошедший южными воротами должен выходить воротами северными; он не должен выходить теми же воротами, которыми вошел, а должен выходить противоположными.

Но когато народът на тази земя идват пред Господа във време на определените празници, тогава онзи, който влиза по пътя на северната порта, за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да не се връща по пътя на портата, през която е влязъл, а да излиза, като върви право напред.

10 И князь должен находиться среди них; когда они входят, входит и он; и когда они выходят, выходит и он.

Князът да влиза сред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат заедно.

11 И в праздники и в торжественные дни хлебного приношения должно быть по ефе на тельца и по ефе на овна, а на агнцев, сколько подаст рука его, и елея по гину на ефу.

И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за телето и една ефа за овена; а за агнетата - колкото му стига ръка и един ин дървено масло за всяка ефа.

12 А если князь, по усердию своему, захочет принести всесожжение или благодарственную жертву Господу, то должны отворить ему ворота, обращенные к востоку, и он совершит свое всесожжение и свою благодарственную жертву так же, как совершил в субботний день, и после сего он выйдет, и по выходе его ворота запрутся.

А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни мирни приноси на Господа, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и мирните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и след излизането му нека затворят портата.

13 К аждый день приноси Господу во всесожжение однолетнего агнца без порока; каждое утро приноси его.

Да принасяш всеки ден във всеизгаряне на Господа едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш;

14 А хлебного приношения прилагай к нему каждое утро шестую часть ефы и елея третью часть гина, чтобы растворить муку; таково вечное постановление о хлебном приношении Господу, навсегда.

и заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; това да бъде хлебен принос на Господа завинаги чрез вечна наредба.

15 П усть приносят во всесожжение агнца и хлебное приношение и елей каждое утро постоянно.

Така нека принасят агнето, хлебния принос и дървеното масло всяка сутрин, за вечно всеизгаряне.

16 Т ак говорит Господь Бог: если князь дает кому из сыновей своих подарок, то это должно пойти в наследство и его сыновьям; это владение их должно быть наследственным.

Така казва Господ Йехова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.

17 Е сли же он даст из наследия своего кому-либо из рабов своих подарок, то это будет принадлежать ему только до года освобождения, и тогда возвратится к князю. Только к сыновьям его должно переходить наследие его.

Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов само до годината на освобождението, след която да се връща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.

18 Н о князь не может брать из наследственного участка народа, вытесняя их из владения их; из своего только владения он может уделять детям своим, чтобы никто из народа Моего не был изгоняем из своего владения.

При това князът да не взема от наследството на народа, като ги изважда с насилие от притежанието им; ако даде наследството на синовете си, то от своето притежание да има даде, за да не се разпръсва народът Ми - всеки от притежанието си.

19 И привел он меня тем ходом, который сбоку ворот, к священным комнатам для священников, обращенным к северу, и вот там одно место на краю к западу.

После ме заведе през входа, който беше от страните на портата, в святите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад.

20 И сказал мне: 'это--место, где священники должны варить жертву за преступление и жертву за грех, где должны печь хлебное приношение, не вынося его на внешний двор, для освящения народа'.

Той ми каза: Това е мястото, където свещениците ще варят приноса за вина и приноса за грях и където ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят народа.

21 И вывел меня на внешний двор, и провел меня по четырем углам двора, и вот, в каждом углу двора еще двор.

Тогава, като ме изведе във външния двор, ме преведе около четирите ъгъла на двора; и във всеки ъгъл на двора имаше също двор.

22 В о всех четырех углах двора были покрытые дворы в сорок длины и тридцать ширины, одной меры во всех четырех углах.

В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет лакти на дължина и тридесет на ширина; тези четири двора в ъглите имаха еднаква мярка.

23 И кругом всех их четырех--стены, а у стен сделаны очаги кругом.

И имаше ред здания наоколо в тях, около четирите двора; и имаше готварници, устроени наоколо под редовете.

24 И сказал мне: 'вот поварни, в которых служители храма варят жертвы народные'.

Тогава ми каза: Това са готварниците, където служителите на дома ще варят жертвите на народа.