1 П авел, волею Божиею Апостол Иисуса Христа, и Тимофей брат, церкви Божией, находящейся в Коринфе, со всеми святыми по всей Ахаии:

Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:

2 б лагодать вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

3 Б лагословен Бог и Отец Господа нашего Иисуса Христа, Отец милосердия и Бог всякого утешения,

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,

4 у тешающий нас во всякой скорби нашей, чтобы и мы могли утешать находящихся во всякой скорби тем утешением, которым Бог утешает нас самих!

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 И бо по мере, как умножаются в нас страдания Христовы, умножается Христом и утешение наше.

Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.

6 С корбим ли мы, для вашего утешения и спасения, которое совершается перенесением тех же страданий, какие и мы терпим.

Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 И надежда наша о вас тверда. Утешаемся ли, для вашего утешения и спасения, зная, что вы участвуете как в страданиях наших, так и в утешении.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 И бо мы не хотим оставить вас, братия, в неведении о скорби нашей, бывшей с нами в Асии, потому что мы отягчены были чрезмерно и сверх силы, так что не надеялись остаться в живых.

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, - бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;

9 Н о сами в себе имели приговор к смерти, для того, чтобы надеяться не на самих себя, но на Бога, воскрешающего мертвых,

даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 К оторый и избавил нас от столь смерти, и избавляет, и на Которого надеемся, что и еще избавит,

И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,

11 п ри содействии и вашей молитвы за нас, дабы за дарованное нам, по ходатайству многих, многие возблагодарили за нас.

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. Отлагане на посещението в Коринт

12 И бо похвала наша сия есть свидетельство совести нашей, что мы в простоте и богоугодной искренности, не по плотской мудрости, но по благодати Божией, жили в мире, особенно же у вас.

Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 И мы пишем вам не иное, как то, что вы читаете или разумеете, и что, как надеюсь, до конца уразумеете,

Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате

14 т ак как вы отчасти и уразумели уже, что мы будем вашею похвалою, равно и вы нашею, в день Господа нашего Иисуса Христа.

(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 И в этой уверенности я намеревался придти к вам ранее, чтобы вы вторично получили благодать,

С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 и через вас пройти в Македонию, из Македонии же опять придти к вам; а вы проводили бы меня в Иудею.

като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 И мея такое намерение, легкомысленно ли я поступил? Или, что я предпринимаю, по плоти предпринимаю, так что у меня то 'да, да', то 'нет, нет'?

Добре, когато имах това намерение, лекомислено ли съм постъпил? Или намерението ми е било плътско намерение, че да казвам: Да, да, и: Не,не?

18 В ерен Бог, что слово наше к вам не было то 'да', то 'нет'.

Заради Божията вярност проповядването ми към вас не е било "Да" и "Не"!

19 И бо Сын Божий, Иисус Христос, проповеданный у вас нами, мною и Силуаном и Тимофеем, не был 'да' и 'нет'; но в Нем было 'да', --

Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана "Да" и "Не", но в Него стана "Да";

20 и бо все обетования Божии в Нем 'да' и в Нем 'аминь', --в славу Божию, через нас.

понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са "Да"; затова и чрез Него е "Амин", за Божията слава чрез нас.

21 У тверждающий же нас с вами во Христе и помазавший нас Бог,

А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,

22 К оторый и запечатлел нас и дал залог Духа в сердца наши.

Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 Б ога призываю во свидетели на душу мою, что, щадя вас, я доселе не приходил в Коринф,

Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 н е потому, будто мы берем власть над верою вашею; но мы споспешествуем радости вашей: ибо верою вы тверды.

защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.