1 П очему не сокрыты от Вседержителя времена, и знающие Его не видят дней Его?
Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?
2 М ежи передвигают, угоняют стада и пасут.
Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;
3 У сирот уводят осла, у вдовы берут в залог вола;
откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;
4 б едных сталкивают с дороги, все уничиженные земли принуждены скрываться.
изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 В от они, дикие ослы в пустыне, выходят на дело свое, вставая рано на добычу; степь хлеб для них и для детей их;
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.
6 ж нут они на поле не своем и собирают виноград у нечестивца;
Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;
7 н агие ночуют без покрова и без одеяния на стуже;
цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;
8 м окнут от горных дождей и, не имея убежища, жмутся к скале;
измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 о тторгают от сосцов сироту и с нищего берут залог;
Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.
10 з аставляют ходить нагими, без одеяния, и голодных кормят колосьями;
Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;
11 м ежду стенами выжимают масло оливковое, топчут в точилах и жаждут.
изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 В городе люди стонут, и душа убиваемых вопит, и Бог не воспрещает того.
Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината
13 Е сть из них враги света, не знают путей его и не ходят по стезям его.
Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.
14 С рассветом встает убийца, умерщвляет бедного и нищего, а ночью бывает вором.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.
15 И око прелюбодея ждет сумерков, говоря: ничей глаз не увидит меня, --и закрывает лице.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.
16 В темноте подкапываются под домы, которые днем они заметили для себя; не знают света.
В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.
17 И бо для них утро--смертная тень, так как они знакомы с ужасами смертной тени.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Л егок такой на поверхности воды, проклята часть его на земле, и не смотрит он на дорогу садов виноградных.
Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 З асуха и жара поглощают снежную воду: так преисподняя--грешников.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.
20 П усть забудет его утроба; пусть лакомится им червь; пусть не остается о нем память; как дерево, пусть сломится беззаконник,
Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.
21 к оторый угнетает бездетную, не рождавшую, и вдове не делает добра.
Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.
22 О н и сильных увлекает своею силою; он встает и никто не уверен за жизнь свою.
Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.
23 А Он дает ему для безопасности, и он опирается, и очи Его видят пути их.
Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.
24 П однялись высоко, --и вот, нет их; падают и умирают, как и все, и, как верхушки колосьев, срезываются.
Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.
25 Е сли это не так, --кто обличит меня во лжи и в ничто обратит речь мою?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?