1 ( 30-1) ^^Начальнику хора. Псалом Давида.^^ (30-2) На Тебя, Господи, уповаю, да не постыжусь вовек; по правде Твоей избавь меня;

(По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

2 ( 30-3) приклони ко мне ухо Твое, поспеши избавить меня. Будь мне каменною твердынею, домом прибежища, чтобы спасти меня,

Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3 ( 30-4) ибо Ты каменная гора моя и ограда моя; ради имени Твоего води меня и управляй мною.

Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

4 ( 30-5) Выведи меня из сети, которую тайно поставили мне, ибо Ты крепость моя.

Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

5 ( 30-6) В Твою руку предаю дух мой; Ты избавлял меня, Господи, Боже истины.

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

6 ( 30-7) Ненавижу почитателей суетных идолов, но на Господа уповаю.

Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

7 ( 30-8) Буду радоваться и веселиться о милости Твоей, потому что Ты призрел на бедствие мое, узнал горесть души моей

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

8 ( 30-9) и не предал меня в руки врага; поставил ноги мои на пространном месте.

и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

9 ( 30-10) Помилуй меня, Господи, ибо тесно мне; иссохло от горести око мое, душа моя и утроба моя.

Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

10 ( 30-11) Истощилась в печали жизнь моя и лета мои в стенаниях; изнемогла от грехов моих сила моя, и кости мои иссохли.

Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

11 ( 30-12) От всех врагов моих я сделался поношением даже у соседей моих и страшилищем для знакомых моих; видящие меня на улице бегут от меня.

На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 ( 30-13) Я забыт в сердцах, как мертвый; я--как сосуд разбитый,

Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

13 ( 30-14) ибо слышу злоречие многих; отвсюду ужас, когда они сговариваются против меня, умышляют исторгнуть душу мою.

защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

14 ( 30-15) А я на Тебя, Господи, уповаю; я говорю: Ты--мой Бог.

Но аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

15 ( 30-16) В Твоей руке дни мои; избавь меня от руки врагов моих и от гонителей моих.

В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

16 ( 30-17) Яви светлое лице Твое рабу Твоему; спаси меня милостью Твоею.

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

17 ( 30-18) Господи! да не постыжусь, что я к Тебе взываю; нечестивые же да посрамятся, да умолкнут в аде.

Господи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

18 ( 30-19) Да онемеют уста лживые, которые против праведника говорят злое с гордостью и презреньем.

Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 ( 30-20) Как много у Тебя благ, которые Ты хранишь для боящихся Тебя и которые приготовил уповающим на Тебя пред сынами человеческими!

Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

20 ( 30-21) Ты укрываешь их под покровом лица Твоего от мятежей людских, скрываешь их под сенью от пререкания языков.

Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

21 ( 30-22) Благословен Господь, что явил мне дивную милость Свою в укрепленном городе!

Благословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

22 ( 30-23) В смятении моем я думал: 'отвержен я от очей Твоих'; но Ты услышал голос молитвы моей, когда я воззвал к Тебе.

А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

23 ( 30-24) Любите Господа, все праведные Его; Господь хранит верных и поступающим надменно воздает с избытком.

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

24 ( 30-25) Мужайтесь, и да укрепляется сердце ваше, все надеющиеся на Господа!

Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.