1 К огда все цари Аморрейские, которые жили по эту сторону Иордана к морю, и все цари Ханаанские, которые при море, услышали, что Господь иссушил воды Иордана пред сынами Израилевыми, доколе переходили они, тогда ослабело сердце их, и не стало уже в них духа против сынов Израилевых.

А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че Господ пресушил водата на Йордан пред израелтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израелтяните.

2 В то время сказал Господь Иисусу: сделай себе острые ножи и обрежь сынов Израилевых во второй раз.

В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израелтяните, втори път.

3 И сделал себе Иисус острые ножи и обрезал сынов Израилевых на: Холм обрезания.

И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израелтяните на мястото Хълм на краекожията.

4 В от причина, почему обрезал Иисус, весь народ, вышедший из Египта, мужеского пола, все способные к войне умерли в пустыне на пути, по исшествии из Египта;

А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

5 в есь же вышедший народ был обрезан, но весь народ, родившийся в пустыне на пути, после того как вышел из Египта, не был обрезан;

Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.

6 и бо сыны Израилевы сорок года ходили в пустыне, доколе не перемер весь народ, способный к войне, вышедший из Египта, которые не слушали гласа Господня, и которым Господь клялся, что они не увидят земли, которую Господь с клятвою обещал отцам их, дать нам землю, где течет молоко и мед,

Защото израелтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще им я даде - земя, където текат мляко и мед.

7 а вместо их воздвиг сынов их. Сих обрезал Иисус, ибо они были необрезаны; потому что их, на пути, не обрезывали.

А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

8 К огда весь народ был обрезан, оставался он на своем месте в стане, доколе не выздоровел.

След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха.

9 И сказал Господь Иисусу: ныне Я снял с вас посрамление Египетское. Почему и называется то место 'Галгал', даже до сего дня.

Тогава Господ каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 И стояли сыны Израилевы станом в Галгале и совершили Пасху в четырнадцатый день месяца вечером на равнинах Иерихонских;

А израелтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета.

11 и на другой день Пасхи стали есть из произведений земли сей, опресноки и сушеные зерна в самый тот день;

И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 а манна перестала падать на другой день после того, как они стали есть произведения земли, и не было более манны у сынов Израилевых, но они ели в тот год произведения земли Ханаанской.

А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израелтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.

13 И исус, находясь близ Иерихона, взглянул, и видит, и вот стоит пред ним человек, и в руке его обнаженный меч. Иисус подошел к нему и сказал ему: наш ли ты, или из неприятелей наших?

Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни?

14 О н сказал: нет; я вождь воинства Господня, теперь пришел. Иисус пал лицем своим на землю, и поклонился и сказал ему: что господин мой скажет рабу своему?

А човекът отговори: Не; но за военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си?

15 В ождь воинства Господня сказал Иисусу: сними обувь твою с ног твоих, ибо место, на котором ты стоишь, свято. Иисус так и сделал.

А военачалникът на Господнето войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това.