1 ( 9-22) Для чего, Господи, стоишь вдали, скрываешь Себя во время скорби?

Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 ( 9-23) По гордости своей нечестивый преследует бедного: да уловятся они ухищрениями, которые сами вымышляют.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 ( 9-24) Ибо нечестивый хвалится похотью души своей; корыстолюбец ублажает себя.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 ( 9-25) В надмении своем нечестивый пренебрегает Господа: 'не взыщет'; во всех помыслах его: 'нет Бога!'

Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 ( 9-26) Во всякое время пути его гибельны; суды Твои далеки для него; на всех врагов своих он смотрит с пренебрежением;

Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 ( 9-27) говорит в сердце своем: 'не поколеблюсь; в род и род не приключится зла';

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 ( 9-28) уста его полны проклятия, коварства и лжи; под языком--его мучение и пагуба;

Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 ( 9-29) сидит в засаде за двором, в потаенных местах убивает невинного; глаза его подсматривают за бедным;

Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 ( 9-30) подстерегает в потаенном месте, как лев в логовище; подстерегает в засаде, чтобы схватить бедного; хватает бедного, увлекая в сети свои;

Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 ( 9-31) сгибается, прилегает, --и бедные падают в сильные когти его;

Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 ( 9-32) говорит в сердце своем: 'забыл Бог, закрыл лице Свое, не увидит никогда'.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 ( 9-33) Восстань, Господи, Боже, вознеси руку Твою, не забудь угнетенных.

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 ( 9-34) Зачем нечестивый пренебрегает Бога, говоря в сердце своем: 'Ты не взыщешь'?

Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 ( 9-35) Ты видишь, ибо Ты взираешь на обиды и притеснения, чтобы воздать Твоею рукою. Тебе предает себя бедный; сироте Ты помощник.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 ( 9-36) Сокруши мышцу нечестивому и злому, так чтобы искать и не найти его нечестия.

Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 ( 9-37) Господь--царь на веки, навсегда; исчезнут язычники с земли Его.

Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 ( 9-38) Господи! Ты слышишь желания смиренных; укрепи сердце их; открой ухо Твое,

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 ( 9-39) чтобы дать суд сироте и угнетенному, да не устрашает более человек на земле.

за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.