1 К огда же мы, расставшись с ними, отплыли, то прямо пришли в Кос, на другой день в Родос и оттуда в Патару,

А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам - в Патара.

2 и , найдя корабль, идущий в Финикию, взошли на него и отплыли.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

3 Б ыв в виду Кипра и оставив его слева, мы плыли в Сирию, и пристали в Тире, ибо тут надлежало сложить груз с корабля.

А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.

4 И , найдя учеников, пробыли там семь дней. Они, по Духа, говорили Павлу, чтобы он не ходил в Иерусалим.

И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.

5 П роведя эти дни, мы вышли и пошли, и нас провожали все с женами и детьми даже за город; а на берегу, преклонив колени, помолились.

Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.

6 И , простившись друг с другом, мы вошли в корабль, а они возвратились домой.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 М ы же, совершив плавание, прибыли из Тира в Птолемаиду, где, приветствовав братьев, пробыли у них один день.

И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.

8 А на другой день Павел и мы, бывшие с ним, выйдя, пришли в Кесарию и, войдя в дом Филиппа благовестника, одного из семи, остались у него.

А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.

9 У него были четыре дочери девицы, пророчествующие.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 М ежду тем как мы пребывали у них многие дни, пришел из Иудеи некто пророк, именем Агав,

И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 и , войдя к нам, взял пояс Павлов и, связав себе руки и ноги, сказал: так говорит Дух Святый: мужа, чей этот пояс, так свяжут в Иерусалиме Иудеи и предадут в руки язычников.

И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 К огда же мы услышали это, то и мы и тамошние просили, чтобы он не ходил в Иерусалим.

И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.

13 Н о Павел в ответ сказал: что вы делаете? что плачете и сокрушаете сердце мое? я не только хочу быть узником, но готов умереть в Иерусалиме за имя Господа Иисуса.

Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.

14 К огда же мы не могли уговорить его, то успокоились, сказав: да будет воля Господня!

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.

15 П осле сих дней, приготовившись, пошли мы в Иерусалим.

И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.

16 С нами шли и некоторые ученики из Кесарии, провожая к некоему давнему ученику, Мнасону Кипрянину, у которого можно было бы нам жить.

С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. Апостол Павел при Яков

17 П о прибытии нашем в Иерусалим братия радушно приняли нас.

И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

18 Н а другой день Павел пришел с нами к Иакову; пришли и все пресвитеры.

А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.

19 П риветствовав их, рассказывал подробно, что сотворил Бог у язычников служением его.

И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 О ни же, выслушав, прославили Бога и сказали ему: видишь, брат, сколько тысяч уверовавших Иудеев, и все они ревнители закона.

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

21 А о тебе наслышались они, что ты всех Иудеев, живущих между язычниками, учишь отступлению от Моисея, говоря, чтобы они не обрезывали детей своих и не поступали по обычаям.

А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.

22 И так что же? Верно соберется народ; ибо услышат, что ты пришел.

И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 С делай же, что мы скажем тебе: есть у нас четыре человека, имеющие на себе обет.

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

24 В зяв их, очистись с ними, и возьми на себя издержки на за них, чтобы остригли себе голову, и узнают все, что слышанное ими о тебе несправедливо, но что и сам ты продолжаешь соблюдать закон.

вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 А об уверовавших язычниках мы писали, положив, чтобы они ничего такого не наблюдали, а только хранили себя от идоложертвенного, от крови, от удавленины и от блуда.

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.

26 Т огда Павел, взяв тех мужей и очистившись с ними, в следующий день вошел в храм и объявил окончание дней очищения, когда должно быть принесено за каждого из них приношение.

Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. Залавянето на Павел

27 К огда же семь дней оканчивались, тогда Асийские Иудеи, увидев его в храме, возмутили весь народ и наложили на него руки,

И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

28 к рича: мужи Израильские, помогите! этот человек всех повсюду учит против народа и закона и места сего; притом и Еллинов ввел в храм и осквернил святое место сие.

О, израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

29 И бо перед тем они видели с ним в городе Трофима Ефесянина и думали, что Павел его ввел в храм.

(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 В есь город пришел в движение, и сделалось стечение народа; и, схватив Павла, повлекли его вон из храма, и тотчас заперты были двери.

И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 К огда же они хотели убить его, до тысяченачальника полка дошла весть, что весь Иерусалим возмутился.

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.

32 О н, тотчас взяв воинов и сотников, устремился на них; они же, увидев тысяченачальника и воинов, перестали бить Павла.

И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

33 Т огда тысяченачальник, приблизившись, взял его и велел сковать двумя цепями, и спрашивал: кто он, и что сделал.

Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

34 В народе одни кричали одно, а другие другое. Он же, не могши по причине смятения узнать ничего верного, повелел вести его в крепость.

А в навалицата едни викаха едно, а други - друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.

35 К огда же он был на лестнице, то воинам пришлось нести его по причине стеснения от народа,

А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,

36 и бо множество народа следовало и кричало: смерть ему!

защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!

37 П ри входе в крепость Павел сказал тысяченачальнику: можно ли мне сказать тебе нечто? А тот сказал: ты знаешь по-гречески?

И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?

38 Т ак не ты ли тот Египтянин, который перед сими днями произвел возмущение и вывел в пустыню четыре тысячи человек разбойников?

Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 П авел же сказал: я Иудеянин, Тарсянин, гражданин небезызвестного Киликийского города; прошу тебя, позволь мне говорить к народу.

А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

40 К огда же тот позволил, Павел, стоя на лестнице, дал знак рукою народу; и, когда сделалось глубокое молчание, начал говорить на еврейском языке так:

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: