1 В нимай, небо, я буду говорить; и слушай, земля, слова уст моих.

Слушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

2 П ольется как дождь учение мое, как роса речь моя, как мелкий дождь на зелень, как ливень на траву.

Учението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

3 И мя Господа прославляю; воздайте славу Богу нашему.

Понеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

4 О н твердыня; совершенны дела Его, и все пути Его праведны; Бог верен, и нет неправды; Он праведен и истинен;

Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

5 н о они развратились пред Ним, они не дети Его по своим порокам, род строптивый и развращенный.

Те се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

6 С ие ли воздаете вы Господу, народ глупый и несмысленный? не Он ли Отец твой, усвоил тебя, создал тебя и устроил тебя?

Така ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 В спомни дни древние, помысли о летах прежних родов; спроси отца твоего, и он возвестит тебе, старцев твоих, и они скажут тебе.

Спомни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

8 К огда Всевышний давал уделы народам и расселял сынов человеческих, тогда поставил пределы народов по числу сынов Израилевых;

Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

9 и бо часть Господа народ Его, Иаков наследственный удел Его.

Защото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

10 О н нашел его в пустыне, в степи печальной и дикой, ограждал его, смотрел за ним, хранил его, как зеницу ока Своего;

Намери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

11 к ак орел вызывает гнездо свое, носится над птенцами своими, распростирает крылья свои, берет их и носит их на перьях своих,

Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

12 т ак Господь один водил его, и не было с Ним чужого бога.

така Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

13 О н вознес его на высоту земли и кормил произведениями полей, и питал его медом из камня и елеем из твердой скалы,

Издигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

14 м аслом коровьим и молоком овечьим, и туком агнцев и овнов Васанских и козлов, и тучною пшеницею, и ты пил вино, кровь виноградных ягод.

с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

15 И утучнел Израиль, и стал упрям; утучнел, отолстел и разжирел; и оставил он Бога, создавшего его, и презрел твердыню спасения своего.

А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

16 ч уждыми они раздражили Его и мерзостями разгневали Его:

С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

17 п риносили жертвы бесам, а не Богу, богам, которых они не знали, новым, пришли от соседей и о которых не помышляли отцы ваши.

Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

18 А Заступника, родившего тебя, ты забыл, и не помнил Бога, создавшего тебя.

А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

19 Г осподь увидел, и в негодовании пренебрег сынов Своих и дочерей Своих,

Господ видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 и сказал: сокрою лице Мое от них увижу, какой будет конец их; ибо они род развращенный; дети, в которых нет верности;

и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

21 о ни раздражили Меня не богом, суетными своими огорчили Меня: и Я раздражу их не народом, народом бессмысленным огорчу их;

Те разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

22 и бо огонь возгорелся во гневе Моем, жжет до ада преисподнего, и поядает землю и произведения ее, и попаляет основания гор;

Защото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

23 с оберу на них бедствия и истощу на них стрелы Мои:

Ще натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

24 и стощены голодом, истреблены горячкою и лютою заразою; и пошлю на них зубы зверей и яд ползающих по земле;

Ще изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

25 и звне будет губить их меч, а в домах ужас--и юношу, и девицу, и грудного младенца, и покрытого сединою старца.

Отвън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

26 Я сказал бы: рассею их и изглажу из среды людей память о них;

Казах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

27 н о отложил это ради озлобления врагов, чтобы враги его не возомнили и не сказали: наша рука высока, и не Господь сделал все сие.

ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

28 И бо они народ, потерявший рассудок, и нет в них смысла.

Защото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

29 О , если бы они рассудили, подумали о сем, уразумели, что с ними будет!

О, да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

30 К ак бы мог один преследовать тысячу и двое прогонять тьму, если бы Заступник их не предал их, и Господь не отдал их!

Как би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

31 И бо заступник их не таков, как наш Заступник; сами враги наши судьи в том.

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

32 И бо виноград их от виноградной лозы Содомской и с полей Гоморрских; ягоды их ягоды ядовитые, грозды их горькие;

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

33 в ино их яд драконов и гибельная отрава аспидов.

Виното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

34 Н е сокрыто ли это у Меня? не запечатано ли в хранилищах Моих?

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 У Меня отмщение и воздаяние, когда поколеблется нога их; ибо близок день погибели их, скоро наступит уготованное для них.

На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

36 Н о Господь будет судить народ Свой и над рабами Своими умилосердится, когда Он увидит, что рука их ослабела, и не стало ни заключенных, ни оставшихся.

Защото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

37 Т огда скажет: где боги их, твердыня, на которую они надеялись,

И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

38 к оторые ели тук жертв их пили вино возлияний их? пусть они восстанут и помогут вам, пусть будут для вас покровом!

Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

39 В идите ныне, что это Я, Я--и нет Бога, кроме Меня: Я умерщвляю и оживляю, Я поражаю и Я исцеляю, и никто не избавит от руки Моей.

Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

40 Я подъемлю к небесам руку Мою и говорю: живу Я во век!

Защото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

41 К огда изострю сверкающий меч Мой, и рука Моя приимет суд, то отмщу врагам Моим и ненавидящим Меня воздам;

че ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

42 у пою стрелы Мои кровью, и меч Мой насытится плотью, кровью убитых и пленных, головами начальников врага.

Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

43 В еселитесь, язычники, с народом Его; ибо Он отмстит за кровь рабов Своих, и воздаст мщение врагам Своим, и очистит землю Свою народ Свой!

Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

44 И пришел Моисей и изрек все слова песни сей вслух народа, он и Иисус, сын Навин.

И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

45 К огда Моисей изрек все слова сии всему Израилю,

След като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

46 т огда сказал им: положите на сердце ваше все слова, которые я объявил вам сегодня, и завещевайте их детям своим, чтобы они старались исполнять все слова закона сего;

Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

47 и бо это не пустое для вас, но это жизнь ваша, и чрез это вы долгое время пробудете на той земле, в которую вы идете чрез Иордан, чтоб овладеть ею.

Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

48 И говорил Господь Моисею в тот же самый день и сказал:

В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

49 в зойди на сию гору Аварим, на гору Нево, которая в земле Моавитской, против Иерихона, и посмотри на землю Ханаанскую, которую я даю во владение сынам Израилевым;

Изкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

50 и умри на горе, на которую ты взойдешь, и приложись к народу твоему, как умер Аарон, брат твой, на горе Ор, и приложился к народу своему,

и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

51 з а то, что вы согрешили против Меня среди сынов Израилевых при водах Меривы в Кадесе, в пустыне Син, за то, что не явили святости Моей среди сынов Израилевых;

защото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

52 п ред ты увидишь землю, а не войдешь туда, в землю, которую Я даю сынам Израилевым.

Затова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.