1 С лушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.
2 У чението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.
3 П онеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!
4 Т ой е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.
5 Т е се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.
6 Т ака ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7 С помни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.
8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.
9 З ащото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.
10 Н амери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.
11 К акто орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,
12 т ака Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.
13 И здигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,
14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.
15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.
16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.
17 П ринасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.
18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.
19 Г оспод видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.
21 Т е разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.
22 З ащото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.
23 Щ е натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.
24 Щ е изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.
25 О твън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.
26 К азах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,
27 а ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.
28 З ащото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.
29 О , да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!
30 К ак би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?
31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.
32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.
33 В иното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.
34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 Н а Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.
36 З ащото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.
37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?
38 Б оговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!
39 В ижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.
40 З ащото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,
41 ч е ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.
42 Щ е напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.
43 Р азвеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.
44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.
45 С лед като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:
46 В ложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.
47 З ащото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево
48 В същия ден Господ говорѝ на Моисей:
49 И зкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;
50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;
51 з ащото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.
52 З атова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.