1 С лушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

«Внимайте, небеса, я буду говорить; слушай, земля, слова моих уст.

2 У чението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

Пусть польется мое учение, словно дождь, пусть сойдут мои слова, как роса, словно ливень на зелень, как дождь на побеги.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

Имя Господа провозглашу, славьте величие нашего Бога!

4 Т ой е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

Он – скала, Его дела совершенны, все Его пути праведны. Верен Бог, не творящий неправды, Он праведен и честен.

5 Т е се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

Перед Ним они развратились, и не дети они Ему, но род упрямый и извращенный, к своему стыду

6 Т ака ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

Так ли воздаете вы Господу, народ безрассудный и глупый? Разве Он не Отец, не Творец твой, Тот, Кто создал, основал тебя?

7 С помни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

Вспомни древние дни; подумай об ушедших поколениях. Спроси своего отца, и он скажет тебе, своих старейшин, и они объяснят тебе.

8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

Когда Всевышний давал народам их наследие, когда Он разделил весь человеческий род, Он поставил пределы народов по числу сыновей Израиля.

9 З ащото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

Ведь доля Господня – Его народ, Иаков – наследственный Его удел.

10 Н амери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

В пустынной земле Он его нашел, в степи печальной и дикой. Ограждал его, пекся о нем; хранил его, как зеницу Своего ока.

11 К акто орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

Как орел вызывает свое гнездо и парит над своими птенцами, простирает свои крылья, берет птенцов и несет на своих перьях,

12 т ака Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

Господь Один его вел; чужого бога не было с Ним.

13 И здигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

Он вознес его на высоты земли и питал плодами полей. Он кормил его медом из сот, что в скалистых расщелинах и маслом из оливкового дерева, что растет на каменистой почве,

14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

маслом и молоком от стада и отары, упитанными ягнятами и козлами, лучшими баранами Башана и отборной пшеницей. Ты пил вино, кровь винограда.

15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

Ешурун растолстел и стал упрям; растолстел, обрюзг, разжирел. Он оставил Бога, Который создал его, и отверг Скалу своего спасения.

16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

Они возбудили в Нем ревность чужими богами и разгневали Его мерзкими идолами.

17 П ринасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

Они приносили жертвы демонам, а не Богу, – богам, которых не знали, богам, появившимся недавно, богам, которых ваши отцы не боялись.

18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

Ты покинул Скалу, родившую тебя; ты забыл Бога, создавшего тебя.

19 Г оспод видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

Господь увидел это и отверг их, так как разгневался на Своих сыновей и дочерей.

20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

“Я скрою от них Свое лицо, – сказал Он, – и увижу, каков будет их конец; потому что они – извращенный род, неверные дети.

21 Т е разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

Они пробудили во Мне ревность всем тем, что не Бог, и разгневали Меня ничтожными идолами. Я пробужу в них ревность через тех, кого и народом-то не назвать; Я разгневаю их глупым народом.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

Потому что от Моего гнева запылал огонь, что жжет до дна мира мертвых. Он пожрет землю и ее урожаи и подожжет основания гор.

23 Щ е натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

Я соберу на них беды, выпущу в них Свои стрелы.

24 Щ е изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

Я пошлю на них опустошительный голод, истребляющий мор и смертельную заразу; Я пошлю на них хищных зверей, ядовитых змей, что ползают в прахе.

25 О твън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

На улицах меч лишит их детей, в их домах будет царить ужас. Будут гибнуть юноши и девушки, младенцы и седовласые старики.

26 К азах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

Я сказал бы: рассею их и изглажу их память из человеческого рода,

27 а ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

если бы не опасался насмешек врагов, чтобы противники не возомнили о себе и не сказали: «Нашей руки торжество; не Господь совершил все это»”.

28 З ащото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

Это народ, потерявший рассудок, нет у них разума.

29 О , да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

О если бы они были мудры, понимали бы это и уразумели, какой их ждет конец!

30 К ак би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

Как мог бы один человек преследовать тысячу или двое обратить в бегство десять тысяч, если бы их Скала не отступилась от них, если бы Господь их не выдал?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

Ведь их скала не такова, как наша Скала: сами наши враги – судьи в том.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

Их виноград с лозы Содома и с полей Гоморры. Их плоды полны яда, а их гроздья – горечи.

33 В иното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

Их вино – яд змей, смертельный яд кобр.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

“Не сокрыто ли это у Меня? Не запечатано ли в Моих кладовых?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

Предоставьте месть Мне, Я воздам. Придет время, поскользнутся ноги врага; день их бедствия близок и участь их поспешает”.

36 З ащото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

Господь будет судить Свой народ и пожалеет Своих слуг, когда увидит, что исчезла их сила и не осталось никого – ни раба, ни свободного.

37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

И скажет Он: “Где же их боги, та скала, за которой они укрывались?

38 Б оговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

Боги, которые ели жир их жертв, пили вино их жертвенных возлияний? Пусть восстанут, чтобы помочь вам! Пусть дадут вам покров!

39 В ижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

Смотрите же ныне, что только Я Бог, и нет Бога, кроме Меня. Я умерщвляю и оживляю, Я ранил и Я исцелю, и никто не может избавить от Моей руки.

40 З ащото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

Я поднимаю руку к небу и объявляю: Верно, как и то, что Я живу вовеки, –

41 ч е ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

когда отточу Свой сияющий меч и рука Моя примет его для суда, Я отомщу Своим противникам и воздам тем, кто Меня ненавидит.

42 Щ е напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

Я напою Свои стрелы кровью, а Мой меч будет пожирать плоть, кровь павших и пленных, головы вражеских вождей”.

43 Р азвеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

Радуйтесь, язычники, вместе с Его народом, потому что Он отомстит за кровь Своих слуг; отомстит Он Своим врагам, очистит Свою землю и Свой народ».

44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

Моисей пришел с Иисусом, сыном Навина, и произнес народу все слова этой песни.

45 С лед като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

Сказав эти слова всему Израилю, Моисей

46 В ложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

добавил: – Примите к сердцу все слова, которые я торжественно возвестил вам сегодня, чтобы вы велели своим детям прилежно слушаться всех слов этого Закона.

47 З ащото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

Для вас это не пустые слова: в них – ваша жизнь. Они дадут вам долго жить на земле, в которую вы переходите за Иордан, чтобы овладеть ею.

48 В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

В тот же день Господь сказал Моисею:

49 И зкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

– Поднимись на горную цепь Аварим, на гору Нево в Моаве, напротив Иерихона, и осмотри Ханаан, землю, которую Я отдаю во владение израильтянам.

50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

На этой горе, куда ты поднимешься, ты умрешь и присоединишься к своему народу так же, как твой брат Аарон умер на горе Ор и присоединился к своему народу.

51 з ащото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

Это случится из-за того, что вы оба изменили Мне на виду у израильтян у вод Меривы в Кадеше, в пустыне Цин, и из-за того, что вы не отстаивали Мою святость среди израильтян.

52 З атова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.

Поэтому ты увидишь ее только на расстоянии – ты не войдешь в землю, которую Я даю народу Израиля.