1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

Не тяжкий ли труд уготовлен на земле человеку? Дни его – не дни ли батрака?

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

Как раб, который жаждет вечерней тени, как батрак, который ожидает платы,

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

так и я получил месяцы суеты, и горькие ночи отпущены мне.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

Ложась, размышляю: «Когда я встану?» – но тянется ночь, и я ворочаюсь до зари.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

Червями и язвами плоть одета, кожа потрескалась и гноится.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

Бегут мои дни быстрее ткацкого челнока, и к концу устремляются без надежды.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Вспомни, Боже, что жизнь моя – лишь дуновение; уже не увидеть счастья моим глазам.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

Око, что видит меня, не увидит меня вскоре; будешь искать меня, но меня больше нет.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Как редеет облако и исчезает, так не выйдет и тот, кто спускается в мир мертвых.

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

Не возвратится он больше в свой дом, и не вспомнит о нем его местность.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

Поэтому я не стану молчать – выговорюсь в скорби духа, в муке души пожалуюсь.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

Разве я море или чудовище морское, что Ты окружил меня стражей?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Как подумаю: «Утешит меня постель, печаль мою ложе развеет»,

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

так Ты снами меня страшишь и ужасаешь видениями,

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

и тогда мне лучше, чтобы прекратилось дыхание, и я умер, чем пребывать в этом теле.

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Я презираю жизнь – все равно мне не жить вечно. Отступи от меня – мои дни суета. Обращение Иова к Богу

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

Кто такой человек, что Ты так его возвеличил, что обращаешь на него внимание,

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

что каждое утро посещаешь его и поминутно испытываешь?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

Неужели не отступишь Ты от меня, не дашь сглотнуть слюну?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

Если я согрешил, что Тебе я сделал, Тебе, о Страж человека? За что Ты поставил меня Своей мишенью? За что я стал Тебе в тягость?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Почему не простишь моих проступков и не отпустишь грехов? Скоро, скоро я лягу в землю; будешь искать меня, но меня уже не будет.