1 ( По слав. 51.) За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Что хвалишься злодейством, сильный? Весь день со мной милость Божья!

2 Е зикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие.

Твой язык замышляет гибель; он подобен отточенной бритве, о коварный.

3 О бичаш злото повече от доброто и да лъжеш - повече, отколкото да говориш правда. (Села.)

Зло ты любишь больше добра, и ложь сильнее, чем слова правды. Пауза

4 О бичаш всички гибелни думи и измамливия език.

Ты любишь гибельные слова и язык вероломный.

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)

Но Бог погубит тебя навек; Он схватит тебя и выкинет прочь из шатра, исторгнет твой корень из земли живых. Пауза

6 А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат:

Увидят праведники и устрашатся, посмеются над ним, говоря:

7 Е то човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си.

«Вот человек, который не сделал Бога своей крепостью, а верил в свои сокровища и укреплялся, уничтожая других! »

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века.

А я подобен маслине, зеленеющей в Божьем доме, я верю в Божью милость вовеки.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.

Буду славить Тебя вовек за сделанное Тобой. Перед Твоими верными я буду уповать на Твое Имя, потому что оно прекрасно.