Йоан 4 ~ От Иоанна 4

picture

1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

Фарисеи услышали о том, что Иисус приобретал и крестил больше учеников, чем Иоанн,

2 н е че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

хотя на самом деле крестил не Иисус, а Его ученики.

3 н апусна Юдея и пак отиде към Галилея.

Когда Иисус узнал, что о Нем говорят, Он покинул Иудею и направился обратно в Галилею.

4 И трябваше да мине през Самария.

Путь Его лежал через Самарию,

5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

и Он пришел в самарийский город Сихарь, расположенный недалеко от участка земли, который Иаков некогда дал своему сыну Иосифу.

6 Т ам беше Якововият кладенец. И така, Исус, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестия час.

Там был колодец Иакова, и Иисус, уставший после дороги, сел у колодца отдохнуть. Это было около шестого часа.

7 Д ойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.

К колодцу пришла за водой одна самарийская женщина. – Дай Мне, пожалуйста, напиться воды, – попросил ее Иисус.

8 З ащото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

Ученики Его в это время пошли в город купить еды.

9 Т огава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

Самарянка удивилась: – Ты иудей, а я самарянка, как это Ты можешь просить у меня напиться? (Дело в том, что иудеи не пользуются общей посудой с самарянами.)

10 И сус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

Иисус ответил ей: – Если бы ты знала о даре Божьем и о Том, Кто просит у тебя напиться, ты бы сама попросила Его, и Он дал бы тебе живой воды.

11 Ж ената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

Женщина сказала: – Господин, Тебе и зачерпнуть-то нечем, а колодец глубок. Откуда же у Тебя живая вода?

12 Н има си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

Неужели Ты больше нашего предка Иакова, который оставил нам этот колодец и сам пил из него, и его сыновья пили, и стада его пили?

13 И сус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

Иисус ответил: – Кто пьет эту воду, тот опять захочет пить.

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

Тот же, кто пьет воду, которую Я дам ему, никогда больше не будет мучим жаждой. Вода, которую Я ему дам, станет в нем источником, текущим в вечную жизнь.

15 Ж ената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

Женщина сказала Ему: – Господин, так дай же мне такой воды, чтобы я больше не хотела пить, и мне не нужно было приходить сюда за водой.

16 И сус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

Он сказал ей: – Пойди, позови своего мужа и возвращайся сюда.

17 Ж ената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;

– У меня нет мужа, – ответила женщина. Иисус сказал ей: – Ты права, когда говоришь, что у тебя нет мужа.

18 з ащото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

Ведь у тебя было пять мужей, и тот, с кем ты сейчас живешь, не муж тебе; это ты правду сказала.

19 Ж ената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

– Господин, – сказала женщина, – я вижу, что Ты пророк.

20 Н ашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

Так объясни же мне, почему наши отцы поклонялись на этой горе, а вы, иудеи, говорите, что Богу следует поклоняться в Иерусалиме?

21 И сус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

Иисус ответил: – Поверь Мне, женщина, настанет время, когда вы будете поклоняться Отцу не на этой горе и не в Иерусалиме.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Вы, самаряне, и сами толком не знаете, чему вы поклоняетесь, мы же знаем, чему поклоняемся, ведь спасение – от иудеев.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

Но наступит время, и уже наступило, когда истинные поклонники будут поклоняться Отцу в духе и истине, потому что именно таких поклонников ищет Себе Отец.

24 Б ог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Бог есть Дух, и поклоняющиеся Ему должны поклоняться в духе и истине.

25 Ж ената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

Женщина сказала: – Я знаю, что должен прийти Мессия, Которого называют Христом; вот когда Он придет, Он нам все и объяснит.

26 И сус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

Иисус сказал ей: – Это Я, Тот, Кто говорит с тобой. Иисус говорит о духовной жатве

27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

В это время возвратились Его ученики и удивились, что Иисус разговаривает с женщиной. Но никто, однако, не спросил, что Он хотел и почему Он с ней говорил.

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

Женщина оставила свой кувшин для воды, вернулась в город и сказала людям:

29 Е лате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

– Идите и посмотрите на Человека, Который рассказал мне все, что я сделала. Не Христос ли Он?

30 Т е излязоха от града и отиваха при Него.

Народ из города пошел к Иисусу.

31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.

В это время Его ученики настаивали: – Рабби, поешь что-нибудь.

32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

Но Он сказал им: – У Меня есть пища, о которой вы не знаете.

33 З атова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

Тогда ученики стали переговариваться: – Может, кто-то принес Ему поесть?

34 И сус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

– Пища Моя состоит в том, – сказал Иисус, – чтобы исполнить волю Пославшего Меня и совершить Его дело.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

Разве вы не говорите: «Еще четыре месяца, и будет жатва»? А Я говорю вам: поднимите глаза и посмотрите на поля, как они уже созрели для жатвы!

36 К ойто жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

Жнец получает свою награду. Он собирает урожай для жизни вечной, чтобы радовались вместе и сеятель, и жнец.

37 З ащото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.

В этом случае верно изречение: один сеет, а другой жнет.

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

Я послал вас жать то, над чем вы не трудились. Другие много поработали, вы же пожинаете плоды их трудов. Многие самаряне уверовали в Иисуса

39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

Многие самаряне, жители этого города, уверовали в Иисуса, потому что женщина сказала: – Он рассказал мне все, что я сделала.

40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.

Самаряне пришли к Нему и стали упрашивать Его остаться с ними, и Иисус провел там два дня.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

И еще больше людей уверовали в Него из-за Его слов.

42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

Они говорили женщине: – Мы верим уже не только по твоим словам. Теперь мы сами слышали и знаем, что Этот Человек действительно Спаситель мира. Проповедь Иисуса в Галилее

43 С лед два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.

Через два дня Иисус отправился оттуда в Галилею.

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.

Он и Сам говорил, что пророк не имеет чести у себя на родине.

45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

Однако когда Он пришел в Галилею, галилеяне Его радушно приняли, но только потому, что были в Иерусалиме на празднике Пасхи и видели все, что Иисус там совершил. Иисус исцеляет сына придворного

46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

Иисус еще раз посетил Кану Галилейскую, где Он превратил воду в вино. В Капернауме был один придворный, у которого был болен сын.

47 Т ой, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

Когда этот человек услышал о том, что Иисус пришел из Иудеи в Галилею, он пришел к Нему и умолял Его исцелить сына, который был при смерти.

48 Т огава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

Иисус сказал ему: – Пока вы не увидите чудес и знамений, никогда не поверите.

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.

Но придворный лишь ответил: – Господи, пойдем, пока сын мой еще не умер.

50 И сус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.

Иисус ответил: – Иди, твой сын будет жить. Человек поверил слову Иисуса и пошел.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.

Он был еще в пути, когда слуги встретили его и сообщили, что мальчик жив.

52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

Он спросил, в котором часу ему стало легче, и они сказали: – Вчера в седьмом часу жар у него прошел.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

Отец понял, что это произошло именно тогда, когда Иисус сказал ему: «Твой сын будет жить». Придворный и все его домашние поверили.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.

Это было второе знамение, сотворенное Иисусом по приходе из Иудеи в Галилею.