1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

When therefore the Lord knew how the Pharisees had heard that Jesus made and baptized more disciples than John,

2 н е че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

(Though Jesus himself baptized not, but his disciples,)

3 н апусна Юдея и пак отиде към Галилея.

He left Judaea, and departed again into Galilee.

4 И трябваше да мине през Самария.

And he must needs go through Samaria.

5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

Then cometh he to a city of Samaria, which is called Sychar, near to the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph.

6 Т ам беше Якововият кладенец. И така, Исус, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестия час.

Now Jacob's well was there. Jesus therefore, being wearied with his journey, sat thus on the well: and it was about the sixth hour.

7 Д ойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.

There cometh a woman of Samaria to draw water: Jesus saith unto her, Give me to drink.

8 З ащото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

(For his disciples were gone away unto the city to buy meat.)

9 Т огава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

Then saith the woman of Samaria unto him, How is it that thou, being a Jew, askest drink of me, which am a woman of Samaria? for the Jews have no dealings with the Samaritans.

10 И сус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

Jesus answered and said unto her, If thou knewest the gift of God, and who it is that saith to thee, Give me to drink; thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.

11 Ж ената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

The woman saith unto him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: from whence then hast thou that living water?

12 Н има си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

Art thou greater than our father Jacob, which gave us the well, and drank thereof himself, and his children, and his cattle?

13 И сус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

Jesus answered and said unto her, Whosoever drinketh of this water shall thirst again:

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

But whosoever drinketh of the water that I shall give him shall never thirst; but the water that I shall give him shall be in him a well of water springing up into everlasting life.

15 Ж ената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

The woman saith unto him, Sir, give me this water, that I thirst not, neither come hither to draw.

16 И сус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

Jesus saith unto her, Go, call thy husband, and come hither.

17 Ж ената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;

The woman answered and said, I have no husband. Jesus said unto her, Thou hast well said, I have no husband:

18 з ащото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

For thou hast had five husbands; and he whom thou now hast is not thy husband: in that saidst thou truly.

19 Ж ената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

The woman saith unto him, Sir, I perceive that thou art a prophet.

20 Н ашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

Our fathers worshipped in this mountain; and ye say, that in Jerusalem is the place where men ought to worship.

21 И сус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

Jesus saith unto her, Woman, believe me, the hour cometh, when ye shall neither in this mountain, nor yet at Jerusalem, worship the Father.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Ye worship ye know not what: we know what we worship: for salvation is of the Jews.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

But the hour cometh, and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth: for the Father seeketh such to worship him.

24 Б ог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

God is a Spirit: and they that worship him must worship him in spirit and in truth.

25 Ж ената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

The woman saith unto him, I know that Messias cometh, which is called Christ: when he is come, he will tell us all things.

26 И сус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

Jesus saith unto her, I that speak unto thee am he.

27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

And upon this came his disciples, and marvelled that he talked with the woman: yet no man said, What seekest thou? or, Why talkest thou with her?

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

The woman then left her waterpot, and went her way into the city, and saith to the men,

29 Е лате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

Come, see a man, which told me all things that ever I did: is not this the Christ?

30 Т е излязоха от града и отиваха при Него.

Then they went out of the city, and came unto him.

31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.

In the mean while his disciples prayed him, saying, Master, eat.

32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

But he said unto them, I have meat to eat that ye know not of.

33 З атова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

Therefore said the disciples one to another, Hath any man brought him ought to eat?

34 И сус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

Jesus saith unto them, My meat is to do the will of him that sent me, and to finish his work.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

Say not ye, There are yet four months, and then cometh harvest? behold, I say unto you, Lift up your eyes, and look on the fields; for they are white already to harvest.

36 К ойто жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

And he that reapeth receiveth wages, and gathereth fruit unto life eternal: that both he that soweth and he that reapeth may rejoice together.

37 З ащото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.

And herein is that saying true, One soweth, and another reapeth.

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

I sent you to reap that whereon ye bestowed no labour: other men laboured, and ye are entered into their labours.

39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

And many of the Samaritans of that city believed on him for the saying of the woman, which testified, He told me all that ever I did.

40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.

So when the Samaritans were come unto him, they besought him that he would tarry with them: and he abode there two days.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

And many more believed because of his own word;

42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

And said unto the woman, Now we believe, not because of thy saying: for we have heard him ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world.

43 С лед два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.

Now after two days he departed thence, and went into Galilee.

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.

For Jesus himself testified, that a prophet hath no honour in his own country.

45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

Then when he was come into Galilee, the Galilaeans received him, having seen all the things that he did at Jerusalem at the feast: for they also went unto the feast.

46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

So Jesus came again into Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain nobleman, whose son was sick at Capernaum.

47 Т ой, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

When he heard that Jesus was come out of Judaea into Galilee, he went unto him, and besought him that he would come down, and heal his son: for he was at the point of death.

48 Т огава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

Then said Jesus unto him, Except ye see signs and wonders, ye will not believe.

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.

The nobleman saith unto him, Sir, come down ere my child die.

50 И сус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.

Jesus saith unto him, Go thy way; thy son liveth. And the man believed the word that Jesus had spoken unto him, and he went his way.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.

And as he was now going down, his servants met him, and told him, saying, Thy son liveth.

52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

Then enquired he of them the hour when he began to amend. And they said unto him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

So the father knew that it was at the same hour, in the which Jesus said unto him, Thy son liveth: and himself believed, and his whole house.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.

This is again the second miracle that Jesus did, when he was come out of Judaea into Galilee.