1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

Jesus went unto the mount of Olives.

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.

And early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down, and taught them.

3 И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:

And the scribes and Pharisees brought unto him a woman taken in adultery; and when they had set her in the midst,

4 У чителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

They say unto him, Master, this woman was taken in adultery, in the very act.

5 М оисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?

Now Moses in the law commanded us, that such should be stoned: but what sayest thou?

6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

This they said, tempting him, that they might have to accuse him. But Jesus stooped down, and with his finger wrote on the ground, as though he heard them not.

7 Н о като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.

So when they continued asking him, he lifted up himself, and said unto them, He that is without sin among you, let him first cast a stone at her.

8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

And again he stooped down, and wrote on the ground.

9 А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.

And they which heard it, being convicted by their own conscience, went out one by one, beginning at the eldest, even unto the last: and Jesus was left alone, and the woman standing in the midst.

10 И когато се изправи, Исус ѝ каза: Жено, къде са онези ? Никой ли не те осъди?

When Jesus had lifted up himself, and saw none but the woman, he said unto her, Woman, where are those thine accusers? hath no man condemned thee?

11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече. Исус Христос - Светлината на света

She said, No man, Lord. And Jesus said unto her, Neither do I condemn thee: go, and sin no more.

12 Т огава Исус отново им говорѝ: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Then spake Jesus again unto them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in darkness, but shall have the light of life.

13 З атова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

The Pharisees therefore said unto him, Thou bearest record of thyself; thy record is not true.

14 И сус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.

Jesus answered and said unto them, Though I bear record of myself, yet my record is true: for I know whence I came, and whither I go; but ye cannot tell whence I come, and whither I go.

15 В ие съдите по плът; Аз не съдя никого.

Ye judge after the flesh; I judge no man.

16 И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил.

And yet if I judge, my judgment is true: for I am not alone, but I and the Father that sent me.

17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

It is also written in your law, that the testimony of two men is true.

18 А з съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене.

I am one that bear witness of myself, and the Father that sent me beareth witness of me.

19 Т огава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец.

Then said they unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye neither know me, nor my Father: if ye had known me, ye should have known my Father also.

20 Т ези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

These words spake Jesus in the treasury, as he taught in the temple: and no man laid hands on him; for his hour was not yet come.

21 И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

Then said Jesus again unto them, I go my way, and ye shall seek me, and shall die in your sins: whither I go, ye cannot come.

22 З атова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

Then said the Jews, Will he kill himself? because he saith, Whither I go, ye cannot come.

23 И сус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

And he said unto them, Ye are from beneath; I am from above: ye are of this world; I am not of this world.

24 З атова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете.

I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for if ye believe not that I am he, ye shall die in your sins.

25 Т огава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.

Then said they unto him, Who art thou? And Jesus saith unto them, Even the same that I said unto you from the beginning.

26 М ного неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

I have many things to say and to judge of you: but he that sent me is true; and I speak to the world those things which I have heard of him.

27 Т е не разбраха, че им говореше за Отца.

They understood not that he spake to them of the Father.

28 Т огава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

Then said Jesus unto them, When ye have lifted up the Son of man, then shall ye know that I am he, and that I do nothing of myself; but as my Father hath taught me, I speak these things.

29 И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.

And he that sent me is with me: the Father hath not left me alone; for I do always those things that please him.

30 К огато говореше това, мнозина повярваха в Него. За истината

As he spake these words, many believed on him.

31 Т огава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.

Then said Jesus to those Jews which believed on him, If ye continue in my word, then are ye my disciples indeed;

32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

And ye shall know the truth, and the truth shall make you free.

33 О тговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.

They answered him, We be Abraham's seed, and were never in bondage to any man: how sayest thou, Ye shall be made free?

34 И сус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.

Jesus answered them, Verily, verily, I say unto you, Whosoever committeth sin is the servant of sin.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

And the servant abideth not in the house for ever: but the Son abideth ever.

36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

If the Son therefore shall make you free, ye shall be free indeed.

37 З ная, че сте Авраамово потомство; и все пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място у вас.

I know that ye are Abraham's seed; but ye seek to kill me, because my word hath no place in you.

38 А з говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

I speak that which I have seen with my Father: and ye do that which ye have seen with your father.

39 Т е Му отговориха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите.

They answered and said unto him, Abraham is our father. Jesus saith unto them, If ye were Abraham's children, ye would do the works of Abraham.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил.

But now ye seek to kill me, a man that hath told you the truth, which I have heard of God: this did not Abraham.

41 В ие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец - Бога.

Ye do the deeds of your father. Then said they to him, We be not born of fornication; we have one Father, even God.

42 И сус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

Jesus said unto them, If God were your Father, ye would love me: for I proceeded forth and came from God; neither came I of myself, but he sent me.

43 З ащо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение.

Why do ye not understand my speech? even because ye cannot hear my word.

44 В аш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.

Ye are of your father the devil, and the lusts of your father ye will do. He was a murderer from the beginning, and abode not in the truth, because there is no truth in him. When he speaketh a lie, he speaketh of his own: for he is a liar, and the father of it.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

And because I tell you the truth, ye believe me not.

46 К ой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

Which of you convinceth me of sin? And if I say the truth, why do ye not believe me?

47 К ойто е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. Исус Христос и Авраам

He that is of God heareth God's words: ye therefore hear them not, because ye are not of God.

48 Ю деите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс?

Then answered the Jews, and said unto him, Say we not well that thou art a Samaritan, and hast a devil?

49 И сус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.

Jesus answered, I have not a devil; but I honour my Father, and ye do dishonour me.

50 Н о Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

And I seek not mine own glory: there is one that seeketh and judgeth.

51 И стина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки.

Verily, verily, I say unto you, If a man keep my saying, he shall never see death.

52 Ю деите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки.

Then said the Jews unto him, Now we know that thou hast a devil. Abraham is dead, and the prophets; and thou sayest, If a man keep my saying, he shall never taste of death.

53 Н има Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

Art thou greater than our father Abraham, which is dead? and the prophets are dead: whom makest thou thyself?

54 И сус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

Jesus answered, If I honour myself, my honour is nothing: it is my Father that honoureth me; of whom ye say, that he is your God:

55 и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

Yet ye have not known him; but I know him: and if I should say, I know him not, I shall be a liar like unto you: but I know him, and keep his saying.

56 Б аща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва.

Your father Abraham rejoiced to see my day: and he saw it, and was glad.

57 Ю деите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял?

Then said the Jews unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?

58 И сус им каза: Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм.

Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was, I am.

59 Т огава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде.

Then took they up stones to cast at him: but Jesus hid himself, and went out of the temple, going through the midst of them, and so passed by.