1 З ащото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,

Moreover, brethren, I would not that ye should be ignorant, how that all our fathers were under the cloud, and all passed through the sea;

2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,

And were all baptized unto Moses in the cloud and in the sea;

3 и всички да са яли от същата духовна храна,

And did all eat the same spiritual meat;

4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),

And did all drink the same spiritual drink: for they drank of that spiritual Rock that followed them: and that Rock was Christ.

5 п ак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повали с мор в пустинята.

But with many of them God was not well pleased: for they were overthrown in the wilderness.

6 А в тези неща те ни станаха поучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.

Now these things were our examples, to the intent we should not lust after evil things, as they also lusted.

7 Н е бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: "Народът седна да яде и да пие и стана да играе."

Neither be ye idolaters, as were some of them; as it is written, The people sat down to eat and drink, and rose up to play.

8 Н ито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

Neither let us commit fornication, as some of them committed, and fell in one day three and twenty thousand.

9 Н ито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

Neither let us tempt Christ, as some of them also tempted, and were destroyed of serpents.

10 Н ито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.

Neither murmur ye, as some of them also murmured, and were destroyed of the destroyer.

11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.

Now all these things happened unto them for examples: and they are written for our admonition, upon whom the ends of the world are come.

12 З атова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

Wherefore let him that thinketh he standeth take heed lest he fall.

13 Н икакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

There hath no temptation taken you but such as is common to man: but God is faithful, who will not suffer you to be tempted above that ye are able; but will with the temptation also make a way to escape, that ye may be able to bear it.

14 З атова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

Wherefore, my dearly beloved, flee from idolatry.

15 Г оворя като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

I speak as to wise men; judge ye what I say.

16 Ч ашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

The cup of blessing which we bless, is it not the communion of the blood of Christ? The bread which we break, is it not the communion of the body of Christ?

17 З ащото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.

For we being many are one bread, and one body: for we are all partakers of that one bread.

18 В ижте Израел по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?

Behold Israel after the flesh: are not they which eat of the sacrifices partakers of the altar?

19 К азвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.

What say I then? that the idol is any thing, or that which is offered in sacrifice to idols is any thing?

20 Н о казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

But I say, that the things which the Gentiles sacrifice, they sacrifice to devils, and not to God: and I would not that ye should have fellowship with devils.

21 Н е можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.

Ye cannot drink the cup of the Lord, and the cup of devils: ye cannot be partakers of the Lord's table, and of the table of devils.

22 И ли искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? Свободата на християнина

Do we provoke the Lord to jealousy? are we stronger than he?

23 В сичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

All things are lawful for me, but all things are not expedient: all things are lawful for me, but all things edify not.

24 Н икой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия.

Let no man seek his own, but every man another's wealth.

25 В сичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си;

Whatsoever is sold in the shambles, that eat, asking no question for conscience sake:

26 з ащото "Господня е земята и всичко, което има в нея".

For the earth is the Lord's, and the fulness thereof.

27 А ко някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.

If any of them that believe not bid you to a feast, and ye be disposed to go; whatsoever is set before you, eat, asking no question for conscience sake.

28 Н о ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта:

But if any man say unto you, this is offered in sacrifice unto idols, eat not for his sake that shewed it, and for conscience sake: for the earth is the Lord's, and the fulness thereof:

29 с ъвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест?

Conscience, I say, not thine own, but of the other: for why is my liberty judged of another man's conscience?

30 А ко аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

For if I by grace be a partaker, why am I evil spoken of for that for which I give thanks?

31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Whether therefore ye eat, or drink, or whatsoever ye do, do all to the glory of God.

32 Н е ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;

Give none offence, neither to the Jews, nor to the Gentiles, nor to the church of God:

33 к акто и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

Even as I please all men in all things, not seeking mine own profit, but the profit of many, that they may be saved.