1 И ли не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?

Know ye not, brethren, (for I speak to them that know the law,) how that the law hath dominion over a man as long as he liveth?

2 З ащото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

For the woman which hath an husband is bound by the law to her husband so long as he liveth; but if the husband be dead, she is loosed from the law of her husband.

3 И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.

So then if, while her husband liveth, she be married to another man, she shall be called an adulteress: but if her husband be dead, she is free from that law; so that she is no adulteress, though she be married to another man.

4 И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Wherefore, my brethren, ye also are become dead to the law by the body of Christ; that ye should be married to another, even to him who is raised from the dead, that we should bring forth fruit unto God.

5 З ащото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;

For when we were in the flesh, the motions of sins, which were by the law, did work in our members to bring forth fruit unto death.

6 н о сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква. Човекът под властта на греха

But now we are delivered from the law, that being dead wherein we were held; that we should serve in newness of spirit, and not in the oldness of the letter.

7 Т огава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай."

What shall we say then? Is the law sin? God forbid. Nay, I had not known sin, but by the law: for I had not known lust, except the law had said, Thou shalt not covet.

8 Н о понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

But sin, taking occasion by the commandment, wrought in me all manner of concupiscence. For without the law sin was dead.

9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

For I was alive without the law once: but when the commandment came, sin revived, and I died.

10 н америх, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт.

And the commandment, which was ordained to life, I found to be unto death.

11 З ащото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

For sin, taking occasion by the commandment, deceived me, and by it slew me.

12 Т ака че законът е свят и заповедта - свята, праведна и добра.

Wherefore the law is holy, and the commandment holy, and just, and good.

13 Т огава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Was then that which is good made death unto me? God forbid. But sin, that it might appear sin, working death in me by that which is good; that sin by the commandment might become exceeding sinful.

14 З ащото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

For we know that the law is spiritual: but I am carnal, sold under sin.

15 З ащото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

For that which I do I allow not: for what I would, that do I not; but what I hate, that do I.

16 О баче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

If then I do that which I would not, I consent unto the law that it is good.

17 З атова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

Now then it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me.

18 З ащото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

For I know that in me (that is, in my flesh,) dwelleth no good thing: for to will is present with me; but how to perform that which is good I find not.

19 З ащото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.

For the good that I would I do not: but the evil which I would not, that I do.

20 Н о ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее у мен.

Now if I do that I would not, it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me.

21 И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

I find then a law, that, when I would do good, evil is present with me.

22 З ащото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

For I delight in the law of God after the inward man:

23 н о в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

But I see another law in my members, warring against the law of my mind, and bringing me into captivity to the law of sin which is in my members.

24 О каян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

O wretched man that I am! who shall deliver me from the body of this death?

25 Б лагодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

I thank God through Jesus Christ our Lord. So then with the mind I myself serve the law of God; but with the flesh the law of sin.