1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

The preparations of the heart in man, and the answer of the tongue, is from the Lord.

2 В сички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

All the ways of a man are clean in his own eyes; but the Lord weigheth the spirits.

3 В ъзлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

Commit thy works unto the Lord, and thy thoughts shall be established.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

The Lord hath made all things for himself: yea, even the wicked for the day of evil.

5 М ерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

Every one that is proud in heart is an abomination to the Lord: though hand join in hand, he shall not be unpunished.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

By mercy and truth iniquity is purged: and by the fear of the Lord men depart from evil.

7 К огато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

When a man's ways please the Lord, he maketh even his enemies to be at peace with him.

8 П о-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

Better is a little with righteousness than great revenues without right.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

A man's heart deviseth his way: but the Lord directeth his steps.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

A divine sentence is in the lips of the king: his mouth transgresseth not in judgment.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

A just weight and balance are the Lord 's: all the weights of the bag are his work.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

It is an abomination to kings to commit wickedness: for the throne is established by righteousness.

13 П раведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Righteous lips are the delight of kings; and they love him that speaketh right.

14 Я ростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

The wrath of a king is as messengers of death: but a wise man will pacify it.

15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

In the light of the king's countenance is life; and his favour is as a cloud of the latter rain.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

How much better is it to get wisdom than gold! and to get understanding rather to be chosen than silver!

17 Д а се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

The highway of the upright is to depart from evil: he that keepeth his way preserveth his soul.

18 Г ордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

Pride goeth before destruction, and an haughty spirit before a fall.

19 П о-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

Better it is to be of an humble spirit with the lowly, than to divide the spoil with the proud.

20 К ойто внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

He that handleth a matter wisely shall find good: and whoso trusteth in the Lord, happy is he.

21 К ойто е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

The wise in heart shall be called prudent: and the sweetness of the lips increaseth learning.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

Understanding is a wellspring of life unto him that hath it: but the instruction of fools is folly.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

The heart of the wise teacheth his mouth, and addeth learning to his lips.

24 Б лагите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

Pleasant words are as an honeycomb, sweet to the soul, and health to the bones.

25 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

There is a way that seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.

26 О хотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

He that laboureth laboureth for himself; for his mouth craveth it of him.

27 Л ошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

An ungodly man diggeth up evil: and in his lips there is as a burning fire.

28 О пак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

A froward man soweth strife: and a whisperer separateth chief friends.

29 Н асилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

A violent man enticeth his neighbour, and leadeth him into the way that is not good.

30 з атваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

He shutteth his eyes to devise froward things: moving his lips he bringeth evil to pass.

31 Б елите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

The hoary head is a crown of glory, if it be found in the way of righteousness.

32 К ойто не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

He that is slow to anger is better than the mighty; and he that ruleth his spirit than he that taketh a city.

33 Ж ребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

The lot is cast into the lap; but the whole disposing thereof is of the Lord.