1 Т огава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.

And all the congregation lifted up their voice, and cried; and the people wept that night.

2 И всички израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон; и цялото общество им каза: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!

And all the children of Israel murmured against Moses and against Aaron: and the whole congregation said unto them, Would God that we had died in the land of Egypt! or would God we had died in this wilderness!

3 И защо ни води Господ в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

And wherefore hath the Lord brought us unto this land, to fall by the sword, that our wives and our children should be a prey? were it not better for us to return into Egypt?

4 Т е си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

And they said one to another, Let us make a captain, and let us return into Egypt.

5 Т огава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израелтяни.

Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel.

6 А Исус, Навиновият син, и Халев, Ефониевият син, от онези, които съгледаха земята, раздраха дрехите си

And Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, which were of them that searched the land, rent their clothes:

7 и говориха на цялото общество израелтяни: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра.

And they spake unto all the company of the children of Israel, saying, The land, which we passed through to search it, is an exceeding good land.

8 А ко бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде - земя, където текат мляко и мед.

If the Lord delight in us, then he will bring us into this land, and give it us; a land which floweth with milk and honey.

9 С амо недейте въстава против Господа, нито се бойте от народа на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

Only rebel not ye against the Lord, neither fear ye the people of the land; for they are bread for us: their defence is departed from them, and the Lord is with us: fear them not.

10 Н о цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава Господнята слава се яви в шатъра за срещане пред всички израелтяни.

But all the congregation bade stone them with stones. And the glory of the Lord appeared in the tabernacle of the congregation before all the children of Israel.

11 И Господ каза на Моисей: Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва, въпреки всички знамения, които съм извършил сред него?

And the Lord said unto Moses, How long will this people provoke me? and how long will it be ere they believe me, for all the signs which I have shewed among them?

12 Щ е ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-голям и по-силен от тях.

I will smite them with the pestilence, and disinherit them, and will make of thee a greater nation and mightier than they.

13 Н о Моисей отговори на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел този народ изсред тях;

And Moses said unto the Lord, Then the Egyptians shall hear it, (for thou broughtest up this people in thy might from among them;)

14 и ще кажат това на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, Господи, си между този народ - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

And they will tell it to the inhabitants of this land: for they have heard that thou Lord art among this people, that thou Lord art seen face to face, and that thy cloud standeth over them, and that thou goest before them, by day time in a pillar of a cloud, and in a pillar of fire by night.

15 И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат:

Now if thou shalt kill all this people as one man, then the nations which have heard the fame of thee will speak, saying,

16 П онеже Йехова не можа да въведе този народ в земята, за която им се кле, затова ги погуби в пустинята.

Because the Lord was not able to bring this people into the land which he sware unto them, therefore he hath slain them in the wilderness.

17 С ега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил:

And now, I beseech thee, let the power of my lord be great, according as thou hast spoken, saying,

18 Г оспод е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление и никак не оневинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху синовете до третия и четвъртия род.

The Lord is longsuffering, and of great mercy, forgiving iniquity and transgression, and by no means clearing the guilty, visiting the iniquity of the fathers upon the children unto the third and fourth generation.

19 П рости, моля Ти се, беззаконието на този народ според Твоята голяма милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук.

Pardon, I beseech thee, the iniquity of this people according unto the greatness of thy mercy, and as thou hast forgiven this people, from Egypt even until now.

20 И Господ каза: Прощавам им, както си казал;

And the Lord said, I have pardoned according to thy word:

21 н о наистина се заклевам в живота Си, че целият свят ще се изпълни с Господнята слава.

But as truly as I live, all the earth shall be filled with the glory of the Lord.

22 П онеже от всички тези мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

Because all those men which have seen my glory, and my miracles, which I did in Egypt and in the wilderness, and have tempted me now these ten times, and have not hearkened to my voice;

23 н аистина нито един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види някой от онези, които Ме презряха.

Surely they shall not see the land which I sware unto their fathers, neither shall any of them that provoked me see it:

24 Н о понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява.

But my servant Caleb, because he had another spirit with him, and hath followed me fully, him will I bring into the land whereinto he went; and his seed shall possess it.

25 ( А амаличаните и ханаанците живеят в долината.) Утре се върнете и идете в пустинята към Червеното море.

(Now the Amalekites and the Canaanites dwelt in the valley.) Tomorrow turn you, and get you into the wilderness by the way of the Red sea.

26 Г оспод говорѝ още на Моисей и Аарон:

And the Lord spake unto Moses and unto Aaron, saying,

27 Д окога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израелтяните, с които роптаят против Мене.

How long shall I bear with this evil congregation, which murmur against me? I have heard the murmurings of the children of Israel, which they murmur against me.

28 К ажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

Say unto them, As truly as I live, saith the Lord, as ye have spoken in mine ears, so will I do to you:

29 т руповете ви ще паднат в тази пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

Your carcases shall fall in this wilderness; and all that were numbered of you, according to your whole number, from twenty years old and upward which have murmured against me.

30 н ито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, Ефониевия син, и Исус, Навиновия син.

Doubtless ye shall not come into the land, concerning which I sware to make you dwell therein, save Caleb the son of Jephunneh, and Joshua the son of Nun.

31 Н о децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

But your little ones, which ye said should be a prey, them will I bring in, and they shall know the land which ye have despised.

32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.

But as for you, your carcases, they shall fall in this wilderness.

33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят поради вашите блудствания, докато бъдат изпоядени труповете ви в пустинята.

And your children shall wander in the wilderness forty years, and bear your whoredoms, until your carcases be wasted in the wilderness.

34 С поред числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.

After the number of the days in which ye searched the land, even forty days, each day for a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my breach of promise.

35 А з, Господ, говорих; наистина така ще постъпя с цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тази пустиня ще се довършат и в нея ще измрат.

I the Lord have said, I will surely do it unto all this evil congregation, that are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die.

36 И онези мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него и зле представиха земята,

And the men, which Moses sent to search the land, who returned, and made all the congregation to murmur against him, by bringing up a slander upon the land,

37 т ези мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

Even those men that did bring up the evil report upon the land, died by the plague before the Lord.

38 А Исус, Навиновият син, и Халев, Ефониевият син, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да съгледат земята.

But Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, which were of the men that went to search the land, lived still.

39 Т огава Моисей каза тези думи на всички израелтяни; и народът плака горчиво.

And Moses told these sayings unto all the children of Israel: and the people mourned greatly.

40 Н а сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред към мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.

And they rose up early in the morning, and gat them up into the top of the mountain, saying, Lo, we be here, and will go up unto the place which the Lord hath promised: for we have sinned.

41 А Моисей каза: Защо престъпвате така Господнето повеление, тъй като това няма да успее?

And Moses said, Wherefore now do ye transgress the commandment of the Lord ? but it shall not prosper.

42 Н е вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

Go not up, for the Lord is not among you; that ye be not smitten before your enemies.

43 З ащото амаличаните и ханаанците са там, пред вас, и вие ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

For the Amalekites and the Canaanites are there before you, and ye shall fall by the sword: because ye are turned away from the Lord, therefore the Lord will not be with you.

44 О баче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха от стана.

But they presumed to go up unto the hill top: nevertheless the ark of the covenant of the Lord, and Moses, departed not out of the camp.

45 Т огава амаличаните и ханаанците, които живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги поразяваха чак до Хорма.

Then the Amalekites came down, and the Canaanites which dwelt in that hill, and smote them, and discomfited them, even unto Hormah.