1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него.

In the six and thirtieth year of the reign of Asa Baasha king of Israel came up against Judah, and built Ramah, to the intent that he might let none go out or come in to Asa king of Judah.

2 Т огава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

Then Asa brought out silver and gold out of the treasures of the house of the Lord and of the king's house, and sent to Benhadad king of Syria, that dwelt at Damascus, saying,

3 Н ека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израелевия цар Ваас, за да се оттегли от мен.

There is a league between me and thee, as there was between my father and thy father: behold, I have sent thee silver and gold; go, break thy league with Baasha king of Israel, that he may depart from me.

4 И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израелевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове.

And Benhadad hearkened unto king Asa, and sent the captains of his armies against the cities of Israel; and they smote Ijon, and Dan, and Abelmaim, and all the store cities of Naphtali.

5 А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си.

And it came to pass, when Baasha heard it, that he left off building of Ramah, and let his work cease.

6 Т огава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

Then Asa the king took all Judah; and they carried away the stones of Ramah, and the timber thereof, wherewith Baasha was building; and he built therewith Geba and Mizpah.

7 А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти.

And at that time Hanani the seer came to Asa king of Judah, and said unto him, Because thou hast relied on the king of Syria, and not relied on the Lord thy God, therefore is the host of the king of Syria escaped out of thine hand.

8 Е тиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

Were not the Ethiopians and the Lubims a huge host, with very many chariots and horsemen? yet, because thou didst rely on the Lord, he delivered them into thine hand.

9 З ащото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.

For the eyes of the Lord run to and fro throughout the whole earth, to shew himself strong in the behalf of them whose heart is perfect toward him. Herein thou hast done foolishly: therefore from henceforth thou shalt have wars.

10 П ри това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от народа.

Then Asa was wroth with the seer, and put him in a prison house; for he was in a rage with him because of this thing. And Asa oppressed some of the people the same time.

11 И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

And, behold, the acts of Asa, first and last, lo, they are written in the book of the kings of Judah and Israel.

12 А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.

And Asa in the thirty and ninth year of his reign was diseased in his feet, until his disease was exceeding great: yet in his disease he sought not to the Lord, but to the physicians.

13 И Аса заспа с бащите си; той умря в четиридесет и първата година от царуването си.

And Asa slept with his fathers, and died in the one and fortieth year of his reign.

14 П огребаха го в гроба, който си беше изкопал в Давидовия град, и го положиха на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.

And they buried him in his own sepulchres, which he had made for himself in the city of David, and laid him in the bed which was filled with sweet odours and divers kinds of spices prepared by the apothecaries' art: and they made a very great burning for him.