1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

Человек строит планы, а ответ языка – от Господа.

2 В сички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

Все пути человека пред глазами его чисты, но Господь оценивает побуждения.

3 В ъзлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

Вверяй свое дело Господу, и осуществится задуманное тобой

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

Господь создал все для Своей цели – даже злодея на день беды.

5 М ерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

Господь гнушается всех надменных. Твердо знай: они не останутся безнаказанными.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Любовь и верность искупают грех; и страх перед Господом уводит от зла.

7 К огато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

Когда пути человека угодны Господу, Он даже врагов его с ним примиряет.

8 П о-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

Лучше немногое с праведностью, чем большие доходы с неправедностью.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

Человек обдумывает свой путь, но Господь направляет его шаги.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

Царь говорит по внушению свыше; уста его не должны извращать правосудие.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

Верные весы и безмены – от Господа; и все гири в сумке – от Него.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

Цари гнушаются злодеяниями, ведь престол утверждается праведностью.

13 П раведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Царям угодны правдивые уста, они любят говорящих истину.

14 Я ростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

Царский гнев – вестник смерти, но мудрец его успокоит.

15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Когда лицо царя проясняется – это жизнь; его милость подобна облаку с весенним дождем.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

Приобретать мудрость гораздо лучше, чем золото; лучше приобретать разум, нежели серебро.

17 Д а се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

Дорога праведных уводит от зла; тот, кто хранит свой путь, бережет свою жизнь.

18 Г ордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

Гордость предшествует гибели, надменность духа – падению.

19 П о-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

Лучше быть кротким духом и среди бедняков, чем делить добычу с надменными.

20 К ойто внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

Внимательный к наставлению преуспеет, и блажен полагающийся на Господа.

21 К ойто е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

Мудрого сердцем зовут понимающим, и приятная речь прибавит убедительности.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

Разум – источник жизни для имеющих его, а глупость – кара глупцам.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Разум мудрого делает его речь рассудительной и придает словам его убедительности.

24 Б лагите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

Приятные слова – медовые соты, сладки для души и для тела целебны.

25 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

Бывает путь, который кажется человеку прямым, но в конце его – пути смерти.

26 О хотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

Живот работника работает за него; его подгоняет его же голод.

27 Л ошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

Негодяй умышляет зло, речь его, словно огонь палящий.

28 О пак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

Лукавый человек сеет раздор, и сплетня разлучает близких друзей.

29 Н асилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

Любящий насилие обольщает ближнего своего и на путь недобрый его уводит.

30 з атваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

Кто щурится, тот замышляет превратное; поджимающий губы делает зло.

31 Б елите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

Седина – это славы венец; что достигается праведной жизнью.

32 К ойто не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

Терпеливый лучше воина, владеющий собой, лучше завоевателя города.

33 Ж ребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

Бросают жребий в полу одежды, но любое решение его – от Господа.