Йов 39 ~ Иов 39

picture

1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Знаешь ли ты время рождения серн? Видел ли ты, как рожают детенышей лани?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

Считаешь ли сколько месяцев они носят плод? Знаешь ли время их родов?

3 К огато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си.

Они, приседая, рожают приплод, освобождаясь от бремени.

4 М алките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.

В полях набираются сил их детеныши; потом уходят и не возвращаются к ним.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,

Кто дал волю диким ослам? Кто развязал их узы?

6 з а който съм направил пустинята за къща и солената земя - на негово жилище?

Я назначил их домом степь и жилищем – солончаки.

7 Т ой се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара.

Над шумом городским смеются они и не слышат криков погонщика.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.

По горам они ищут пищу и всякой зелени рады.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли?

Согласится ли дикий бык тебе служить? Станет ли в стойле твоем ночевать?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Привяжешь ли его веревкой к плугу, чтобы он боронил за тобой поле?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Понадеешься ли на силу его и доверишь ли труд свой ему?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти?

Поверишь ли ты, что привезет он твое зерно и сложит его на гумне? О страусе, коне и ястребе

13 К рилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са?

Весело хлопает страус крыльями, но они не сравнятся с перьями и пухом аиста.

14 З ащо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

Его самка на землю яйца свои кладет, оставляет их греться в горячем песке,

15 а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.

забыв, что нога может их раздавить, и дикий зверь растоптать.

16 О тнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;

Жесток он к птенцам, словно к чужим, не боится, что труд его будет напрасен,

17 п онеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум.

потому что Бог обделил его мудростью и здравого разума не дал.

18 К огато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му.

Но когда он поднимется и помчится, конь и всадник ему смешны.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

Ты ли дал коню силу, шею гривой ему покрыл,

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

заставил его прыгать, как саранча? Гордый храп его страшен?

21 Р ие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.

Он бьет по земле копытом, радуясь силе, и мчится навстречу битве.

22 П рисмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

Он смеется над страхом и не робеет, от меча он не повернет.

23 к олчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата.

Звенит на боку у него колчан, сверкают копье и дротик.

24 С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.

Глотает он землю в порыве ярости, не сдержать его при звуке рога.

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете.

При звуке рога ржет конь; издалека чует битву, крик воевод и клич боевой.

26 Ч рез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг?

Твоей ли мудростью парит ястреб, крылья свои простирая к югу?

27 П ри твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините?

По твоей ли воле орел взмывает и строит гнездо свое на высоте?

28 Ж ивее по канарите и там обитава - по върховете на скалите и по непроходимите места.

Он живет на скале и ночь там проводит, его твердыня – горный утес.

29 О ттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.

Там он высматривает добычу; глаза его видят ее издалека.

30 И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.

Кровь пьют его птенцы, где труп, там и он. Бог призывает Иова отвечать.